Идва ли нова балканска война?

©

През последните дни политическата ситуация в Босна и Херцеговина ескалира с провокативни изявления на сръбския член на босненското президентство Милорад Додик, както и критични оценки на новия ръководител на международната общност на страната Кристиан Шмит, който предупреди, че страната може да рухне.

Босна и Херцеговина е разтърсена от месеци от политическата криза, причинена от плановете на Додик да трансформира Република Сръбска (РС), сръбската половина на страната, в де факто независима единица.

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмид в своя доклад за ситуацията в страната нарече Додик „заплаха за мира и стабилността в Босна и Херцеговина“.

В доклада си до ООН Шмид предупреди, че страната е в непосредствена опасност от разпадане и че има реална перспектива за военен конфликт. Шмид, чието назначение Москва не признава, каза, че ако сръбските сили изпълнят заплахата си да възстановят армията си, като разделят националната армия на две, ще трябва да бъдат изпратени международни мироопазващи сили, за да се предотврати нова война, предаде БТА.

Според анализатори от Сараево, Загреб и Белград Милорад Додик не търси война, а иска да консолидира позицията си в преговорите за изборна реформа в дневния ред в Босна и Херцеговина.

Хърватският политически анализатор Вислав Раос казва, че Додик, въпреки неговите “експлозивни изявления”, всъщност разчита на политическо решение, “за да осигури по-добра позиция за преговори” в контекста на избирателната реформа в САЩ.

Според политолога Западът, или по-скоро Америка, позволява на Додик да влоши ситуацията доколкото е възможно, за да може да се намеси не с военни средства, а с помощта на различни механизми, за да върне ситуацията под свой контрол и по този начин показва на Русия, че е отишла твърде далеч в разпространението на интересите си в БиХ и региона.

Русия и Белград се смятат за главните защитници на Додик.

Съветът за сигурност на ООН миналата седмица подкрепи удължаването на военната мисия EUFOR в Босна и Херцеговина, като постави Русия като условие да не споменава върховния представител на международната общност Кристиан Шмит като условие за своята подкрепа. Москва вижда това като свой дипломатически успех.

Додик вероятно ще се опита да изпълни заплахите си, но не знаем до каква степен, защото политиките, които провежда, са “ирационални”, каза професор Енвер Казаз от Философския факултет на университета в Сараево, цитиран от Хина. Той посочи, че Додик е направил „погрешен ход” през октомври, когато е поискал от Народното събрание на РС да приеме закон за създаване на Агенцията по наркотиците, което намалява ролята на агенцията на държавно ниво.

Властите отговориха „нито дипломатично, нито институционално, а патриотично и истерично, като се надпреварваха да направят по-омразните изявления“, каза Казаз.

В неделя заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар пристигна в страната и се срещна за първи път с посланика на САЩ в Сараево Ерик Нелсън. Той разговаря и с двамата членове на босненското президентство, заявявайки, че “САЩ подкрепят Босна и Херцеговина”.

Преди да пристигне в Сараево, Ескобар каза, че няма да има нова война в страната. Той каза също, че политическите ходове на сръбското тричленно босненско президентство Милорад Додик, които допълнително изостриха кризата в Босна и Херцеговина, имат за цел да гарантират, че Додик “запазва властта и парите си”. Ескобар каза за Радио Свободна Европа, че политиката на Додик не е подкрепена от никого в региона, дори от съседна Сърбия.

Премиерът на Република Сръбска Радован Вискович, коментирайки посещението на пратеника Джоузеф Байдън, каза, че „очаква Ескобар да посети Сараево, да хапне барбекю и да се върне здрав и здрав в Америка“.

В същото време сръбският член на босненското президентство и лидер на Съюза на независимите социалдемократи Милорад Додик подчерта, че специалният пратеник на президента на САЩ Джо Байдън за Западните Балкани трябва да знае, че „Босна и Херцеговина може да има бъдеще само на основата на конституцията на БиХ, с която всички се съгласиха през 1995 г., и ако за нея се борят народи и избиратели, а не американци, руснаци, европейци и висши представители.

Source