Игра с важни нюанси: като Петков и Радев загубиха от Северна Македония – Анализ



© Цветелина Белутова

Новината е, че няма новини и “Позицията на България не се е променила” – това бяха двата основни коментара – както от политически сили, така и от наблюдатели – след Консултативния съвет за национална сигурност на Северна Македония, президента Румен Радев, политическите партии и правителството . пред камери Радев постави под съмнение плановете на Кирил Петков да стартира самостоятелно нов подход с динамичен и бърз диалог, който да деблокира европейската интеграция на Македония.

Балансът след вчерашната ОНД може да е различен.

Заявената от министър-председателя цел не беше да се промени позицията на България, а да се засили диалогът със Скопие чрез няколко тематични комисии, заседаващи на министерско ниво веднъж месечно и да се види дали е възможно да се формира ритмичен процес до средата на годината. Това ще донесе повече прагматизъм и теми, различни от историята.

И нова динамика. Две години след като правителствата на ГЕРБ и ВМРО блокираха диалога със Северна Македония с документи за проблеми при прилагането на Споразумението за добросъседство и година след като наложиха вето на преговорите за членство на Скопие в ЕС, парламентът, правителството и президентът се надпреварват кой изглежда има инициативата. търси решение между София и Скопие.

Зад тази публична борба за надмощие всъщност стои смекчаване на твърдите позиции, което не помогна да се намери изход от задънената улица. От друга страна, засега това са важни нюанси – но засега само нюанси – и компромисите между стари и нови гласове превърнаха решенията на ОНД в набор от позиции, които може да звучат като разногласия в Скопие.

Ето няколко примера за нюанси в препоръките, които CCNS даде на Министерския кабинет и Народното събрание, в които всеки отстъпва по нещо.

С гаранции за правата на българите, но не (непременно) конституционни

Радев успя да наложи основното си искане през последните месеци по време на преговорите за ветото на Северна Македония: необходимостта да се гарантират правата на македонците с българско самосъзнание.

Тя също участва в предложенията на CCNS. Президентът говори за това от пролетта. След това той го обяви високо по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения, заедно с обвиненията в скопски “ренесансов” процес, който кулминира в интервю в Брюксел миналия месец. След това той посочи включването на българи в конституцията като основно (ако не и единствено) изискване, като обикновено обърква (както направи снощи) неизвестен брой самоидентифициращи се българи с тези, които притежават български паспорти.

В предложенията на ЦКНС договорената между него и страните позиция звучи различно.

В сравнение с категоричния характер на Радев, точната формулировка в тях е неясна: „Съгласието за започване на преговори не трябва да бъде обвързано с времето, а с резултатите, включително по отношение на правата на македонските българи. И това въпреки писмото на организациите на македонските българи, които се срещнаха с Радев през есента и приеха молбата му българите да бъдат регистрирани като общност („част от народа”) в Основния закон.

Това е важно, защото оставя вратата по-широка за възможен компромис, отколкото се вижда. Миналия месец специалният пратеник на Северна Македония за България Владо Бучковски нарече въпроса за правата на българите единствената точка от плана 5+1, която няма ясно решение, което Скопие трябва да поеме.

Македонската опозиция не е готова да приеме включването на българи в конституцията (а нейното съгласие е необходимо за конституционно мнозинство) наред с албанците, турците, босненците и ромите, няма отстъпки от България, свързани с признаването на ” македонско малцинство“ (а София няма воля, няма законови механизми за това). Ефектът от тази клауза също би бил спорен – според Радев е необходимо да се защитят македонските българи от дискриминация и да се гарантират човешките права на македонските българи, но със своите внушения за това как предефинира историческата памет, тя може да раздели както българите, така и македонците .

Петков вече мисли за алтернатива. В интервю за Bloomberg преди дни той говори за възможността темата за дискриминацията и нарушенията на правата на човека да бъде извадена от двустранната сфера. Според него може да се опита да се постави в контекста на европейските критерии за защита на правата на хората от различен произход.

Остава въпросът как може да се осъществи подобна идея и дали ще бъде приета, но с мълчаливата подкрепа на президента пространството за маневриране е факт.

Без срокове, но с работни групи

Радев коментира идеята на Петков поне два пъти за шест месеца да докаже ефекта от работата на работните групи в рамките на новия диалог между София и Скопие. На практика тя беше отхвърлена в предложенията на ОНД – вторият параграф се отнася до необходимостта от премахване на ветото „да не се обвързва със срокове, а с конкретни резултати“.

Президентът открито се противопостави на идеята на Кирил Петков, че преговорите трябва да имат времева рамка. С коментарите си държавният глава създава впечатление за несъгласие с премиера, който (а не президентът) всъщност има инициативата да предприеме подобни стъпки.

Той обаче така и не изостави междуправителствените работни групи, за които Петков и Василиев призоваха по време на предизборната кампания. Освен това може да се окаже, че министър-председателят е освободен от ЦКНБ от обвързване – и без това само желателно – с определен срок.

Идеята за тези групировки “според указанията в съответствие със споразумението” ясно фигурира в предложенията на ОНД, инициативата за които трябва да дойде от кабинета на министрите. Този процес всъщност е факт – ние работим за създаването на тези групи за инфраструктура, икономика, история, културен обмен и европейска интеграция. Въпреки че коалиционните партньори не създаваха впечатление за силна подкрепа за идеята (включително повереното „Има такъв народ“ на МВнР, чийто основен говорител остава Петков), групата на практика я подкрепи с група точка.

Нито дума за сюжета

Преди ОНД в българското обществено пространство прозвучаха поток от предупреждения от историци и политици – включително и защото никой друг не говори за Северна Македония – срещу отстъпки и търговия с българската история и съвети, както и по време на посещението на Петков в Скопие.

Всъщност в препоръките няма нито един исторически ред. Това не означава, че историята е изключена, но е признание, че както по пътя на премахването на ветото, така и по пътя към Скопие далеч не са единствените проблеми, които трябва да бъдат решени. Позицията се споделя открито от Петков, а на практика (макар и мълчаливо) – от Радев, за което свидетелства планът за решаване на проблема “5+1”, който той подкрепяше по времето на временното правителство.

Историята присъства задочно в други точки. Отсъствието й обаче направи впечатление две години след като тя ескалира напрежението. Причината за Рамковата позиция беше бавната работа на съвместната българо-македонска историческа комисия и липсата на съгласие по въпроси, свързани с основоположника на македонската национална мисъл Гоце Делчев и други теми.

Говоренето за история от българска страна постепенно намалява, тъй като делът на публично заявените усилия за разрешаване на спора.

Тенденцията не зависи от това кой е на власт; ако има много исторически моменти в рамковата позиция и в Декларацията на парламента, то причините за ветото на България през ноември 2020 г. (една година след рамковата позиция) са свързани с името на македонския език, необходимостта от пътна карта за споразумение и настояването на Скопие за отказ от исканията на малцинствата. В последвалите коментари на тогавашния външен министър Екатерина Захариева работата на историческата комисия беше отбелязана само като фактор.

Впоследствие временното правителство на Радев и самият президент споделиха текущата работа на комисията, но несвързана с нея, която се смяташе за приемлива в Скопие, точки за опазване на културното наследство на България и мерки за репресия срещу македонците с Българската идентичност в югославско време.

Смес от позиции

Срещата с Радев беше от препоръчителен характер и длъжността не го задължава за нищо. Крайният резултат всъщност събра съществуващите препоръки и коментари. Той се превърна в компилация от позиции, изразени от различни политически играчи за две години:

  • Рамкова позиция и Декларация на парламента – по инициатива на правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти;
  • план за действие – идеята е от същия кабинет, подкрепена е от двамата назначени от Радев чиновници и не е отхвърлена от настоящия Петков;
  • създаване на работни групи – идеята „Продължаваме да се променяме“, за която Кирил Петков и Асен Василев получиха подкрепата на коалиционните партньори;
  • инфраструктурна свързаност и акцент върху Коридор 8 – няма нито една държава или политическа сила, която да е против, въпреки скептицизма към проекта, който по различни причини (основно свързани със Северна Македония) беше отложен с години;
  • акцент върху правата на българите, които защитаваха временните правителства, а през последните месеци основно Радев;
  • структуриран диалог между парламентарните комисии – искането беше подчертано в изявленията на президента на ОНД, но разширеното парламентарно сътрудничество беше подкрепено и от председателя на парламента Никола Минчев, който говори за срещата с македонския си колега Талат Джафери.

Какво не се променя

Ако в София и Скопие имаше основания да се каже, че „няма промени” в позицията на България, това се дължи на няколко основни точки в предложенията:

  • Позицията на България към момента трябва да се основава на Рамковата позиция (Кабинет на министрите) и декларацията (Народно събрание), приета по време на последното правителство на Бойко Борисов, изискваща спазване на договора и отказ от претенциите на малцинствата по исторически и други въпроси. … Правителството на Петков прие това по време на коалиционните си преговори и спомена само “увеличението”, а не и отпадането на основните разпоредби в него.
  • Трябва да се изготви план за действие със Северна Македония във всички области (което ще отнеме време).
  • Споразумението за съседство трябва да се прилага, докато текат преговорите за членство (тъй като рамковата позиция не предвижда стриктно спазване, за да може София да одобри преговорите със Скопие).
  • Няма нови условия за Северна Македония; всички предишни мерки са предприети от правителството или президента. Спорното предложение на Слави Трифонов и подкрепяната от него партия „Има такъв народ“ да се обвърже вдигането на ветото с визите за САЩ и присъединяването на България към Шенген.



Рубриката „Анализи” представя различни гледни точки, изразените мнения не съвпадат непременно с позицията на редакционната колегия на „Дневник”.

Source