Ивайло Пенчев, “Валтопия”: Живеем в исторически момент на възхода на социализма – Интервю



© Анелия Николова

Освен че е основател на Уолтопия, Ивайло Пенчев е известен и с навика си да говори директно, без дипломация. Компанията, която оперира по целия свят, наскоро завърши голям проект за китайската компания Evergrande, чиито финансови проблеми сега са на ръба на фалита. Разговаряме с Пенчев за този проект, за последствията от пандемията и последиците от тях за бизнеса на “фабриката за стени”.

Какво се случи с бизнеса в началото на пандемията?

„Когато започна пандемията, почти всички наши клиенти бяха силно засегнати, поръчките паднаха рязко, съкратихме почти 40% от персонала си, макар и за кратко, защото работата изведнъж спря. Няколко месеца по-късно работата се възобнови. Това е може би най-трудният период в нашата история, но ние не загубихме. Първоначално мислехме, че работата отива на кино и ще претърпим големи загуби, но предприехме бързи действия.

Има пазари, където съкращаваме целия персонал – в САЩ съкращаваме 98% от персонала в развлекателните центрове, оставяйки само един. Тогава нещата се оправиха, сега сме горе-долу на ниво пандемия, тази година резултатите ще са като преди.

Няма нищо по-лично и организационно облагородяващо от болката. Човекът и организацията се променят само от болка. В добрите времена нищо не се променя.

Промени към по-добро за нас. Стегнаха се, изплашиха се, а страданието ни кара да търсим оптимизация. Сега сме по-ефективни от всякога, хората са по-вдъхновени, имаме повече ентусиазъм от всякога.

Отпаднали ли са проекти и коя част от тях?

– Разбира се, но повечето от тях бяха спрени и сега продължават отново.

Работите с Китай, където започна пандемията, какво се случи с бизнеса там?

– Продължаваме да работим, но заразата силно промени бизнеса там. Преди пандемията се установихме с нашите екипи, после стана много трудно, защото спряха да пускат чужденци. Но за някои големи проекти успяхме да привлечем хора с визи, които правителството издава на много специални хора. Дори не знам как стигнахме до тях. Това е благодарение на нашите клиенти. И ние си свършихме работата, някои проекти имаха своите обрати, но нямаше драма.

В Китай имаме заявки за още 54 проекта, но имаме клиенти, които говорят толкова много, но след това завършихме 2-3 проекта и започнахме да затихваме. Току-що завършихме огромен проект за Evergrande (строителна компания е една от най-големите в Китай, нейният бизнес е около 2% от икономиката на страната – Ед.), Да видим какво ще се случи с компанията.

Засегна ли Уолтопия тежкото финансово положение, което я доведе до ръба на фалита?

– Не, имаме всичко до стотинка. Но той е един от най-големите разработчици в света и е привлякъл много хора. Разговорът ни започна с условия, които от самото начало ни поставиха в напълно подчинено положение, а плащането беше в края. Много компании се съгласиха на такива условия и работеха. Ние, с риск да загубим проекта, се придържахме към определени неща, разбрахме се и се разбрахме, не клекнахме, не изпаднахме в това васално положение, че са страхотни и ще направим всичко, за да ни даде проекта.

Въпреки че пандемията явно не е приключила…

– Идва краят, как?! По-голямата част от света е към своя край. Там, където хората са ваксинирани, на практика няма ограничения.

Искам да кажа, че имаше силно въздействие върху цените на суровините и веригите за доставки. Как ще ви се отрази това?

– Всички суровини рязко поскъпнаха. Някои от нашите 2-3 или повече пъти. Чипът, който купихме за $3, го няма, той вече струва $30 и ще бъде изпратен скоро през февруари. Голяма част от проблема с доставките произтича от прекомерното регулиране, а не от коронавируса. Въпреки че пандемията е в основата на това, ако правителствата не бяха действали по този начин, нямаше да има подобни драми.

А цените на суровините, според мен, ще останат високи за дълго време. И дори растат, защото централните банки са отпечатали трилиони долари, това са много пари. Паричното предлагане не може да се увеличи толкова много и това няма да доведе до устойчива инфлация.

Ваши колеги казват, че в някои случаи доставката е много по-скъпа от доставената стока.

– Контейнерният транспорт е ходил до обекта пет пъти. Някои от линиите, на които зареждаме, са ходили по пет пъти – до Англия, до Калифорния. Това драстично променя веригата за доставки.

Как се промениха вашите планове?

– Постоянно ни пренарежда. Живеем в един по-динамичен свят от всякога, където чисто пазарна динамика, за която сме обучени еволюционно и образователно, регулаторна динамика, която в по-голямата си част – над 50%, неадекватна – лобистка или чисто кранова.

Живеем в исторически момент на възхода на социализма.


Ивайло Пенчев,

Валтопия

Тогава имаше постоянен дефицит, защото цялата икономика беше регулирана. Същото се случва и сега. Според мен по света се е натрупала критична маса от регулации, които просто разрушават пазара, а световните лидери реагират на появата на дефицит и дисбаланс с допълнителни регулации. Те не осъзнават, че техните глупави правила унищожават пазара и се опитват да се борят с това с допълнителни правила. Няма да свърши добре, а най-лошото е, че обикновените данъкоплатци плащат цената. Това ще бъде най-скъпо за най-бедните.

Как планирате бизнеса си в момента?

– Винаги сме имали стратегически планове за няколко години и годишни планове. След пандемията нямаше годишни бюджети. По едно време го водихме на седмични срещи на ръководството, за да реши какво да прави. Сега не е така, но хоризонтите са много кратки. Имаме международен бизнес – имаме проекти в 70 държави, като обикновено 30 от тях се изпълняват едновременно. И на всички тези места правилата постоянно се променят. Държахме служителите на хотела в карантина, някой постоянно е някъде в карантина. Проектът трябва да бъде завършен за 1 месец, бяхме под карантина за половин месец и всичко се обърка и това е ужасна какофония. Това продължава, макар и в по-малка степен.

Ивайло Пенчев,

© Надежда Чипева

Същото е и с доставката – чакаме материали, всички закъсняват и има защо. Сега никой не може да се ядосва за закъснението или да му кажат по средата на доставката, че цената се е повишила с 30%. Всички наши доставчици вдигнаха цените си. Спомням си това време на хиперинфлация в България, всеки ден трябваше да обменяме лева за марки, за да се спасяваме. Сега това е нещо подобно, ние не обменяме в евро, защото левът е обвързан с него, а трябва да реагираме ежедневно на промените в пазарните условия.

Тъй като развлекателната индустрия е най-силно засегната от пандемията, имате ли откази на проекти и откъде са те?

– Ние, от различни места, нямаме зараждаща се тенденция. Те са дифузно разпределени. Не мога да кажа, че някъде е по-лошо от някъде другаде.

Преди време създадохте аукционна платформа именно защото сте се уморили от неоправдано високи цени на суровините. Как работи в тази ситуация?

– Платформата работи. Скоро ще пуснем нови версии, които са коренно различни от старите, а също така ще има и версия за краен потребител. Но на ограничен пазар, когато се опитвате да получите продукт, купувачите имат различни проблеми – да намерят някой, който ще достави стоката навреме, като по-малкият проблем е колко ще струва. И никой не може да го реши. Това е резултат от правила, наложени от хора, които не са създали 2 цента в живота си, но които вземат решения как да управляват света.

Да дам пример с една жена – комисарят по иновациите, българка, не помня името й. Разберете какво е образованието й и ми кажете коя технологична компания – Google, Tesla, SpaceX – би я наела за друга работа, вместо да чисти. И такъв човек е еврокомисарят по иновациите или нещо подобно. Представете си какво се случва, когато хората, които вземат решения на толкова високо ниво, не са годни за работата. Сега ще надуем супата.

Каква е причината да наемете част от вашия офис?

– Това е резултатът от кризата. Преди това ни разпръснаха на два етажа, но се оказа, че сме от Лигли и се събираме на един. Отчасти защото режехме хората, но основното е, че просто се издърпахме. Имахме над 20 квадрата на човек, сега 10-15 квадрата и един етаж остана свободен. В пика на съкращенията отрязахме почти 40%, сега върнахме половината. Имахме повече хора, отколкото ни трябваше, защото растяхме, но имаше неефективност. Когато наемате двама души и им трябва секретарка, наемате секретарка и са трима и т.н.

Има ли хора, които работят от вкъщи, както в началото?

– Ние насърчаваме хората да работят от офиса, много малко са искали да работят от вкъщи. Хората в тази индустрия не могат да работят дистанционно и ние решихме, че другите не могат да бъдат привилегировани. Трудно е за всички. Но по-добре, имаме фалшив офис, почти всички са ваксинирани, така че животът върви добре. Имаше болни, но никой не го преследваше силно.

В началото на пандемията направихте дарение на Александровска болница, което по-късно ви беше върнато, защото поставихте условие служителите ви да избират респиратори, когато е необходимо. Какво стана с оборудването тогава?

– Така беше, и дарението беше прието, дори сключихме договор с директора Костадин Ангелов, който по-късно стана министър. Той беше пълен с ентусиазъм, отказа се след няколко дни, не съм говорил с него, разбирам, някакъв политически натиск.

Дарихме 10 апарата на други болници. Тогава, още преди българското правителство, в онези дивашки времена, когато нямаше полети и всичко останало, успяхме да доставим тези и други устройства на други фирми. Нашият офис в Китай беше много полезен. Получихме злато, в последния момент фирмата за доставка каза, че няма да разтовари толкова големи пакети, трябваше да разглобим, но се справихме. Тогава директорът на „Пирогов” ни се обади и помоли за помощ за колите, а след това купихме още 3. Никога не сме ги използвали в наши интереси, но тези устройства спасиха много хора.

В едно скорошно интервю казахте, че бизнесът трябва да спре да мрънка, но не сте ли се възползвали от някои държавни програми и не сте ли съкратили персонал като 60/40?

– Не съм мислил за тази програма, тогава не беше много ясно как работи и изобщо не вярвам в държавните помощи, държавата никога не помага, не създава ползи и когато казва, че помага, тя задължава някой. хора, които да дава на другите според критериите, които тя е разработила. Държавната помощ винаги е вредна, защото корумпира. Това също не е добре за работниците, затова се плащат осигуровки – в такива моменти трябва да ги режем, а те да отидат на борсата. Дадохме им 3 заплати, а те дори не останаха на борсата за целия период след това, защото ги извикахме обратно.

Държавната помощ е измислена от колянния механизъм, тя е ненужна, противопоказана и дори глупава. Следователно ние сме бизнесмени, поемаме рискове, а рискът е следният – ситуацията на пазара се променя, бизнесът е в трудна ситуация, фалира, никой няма да умре. Работниците ще отидат на друго място, ще започнем друг бизнес или ще станем работници.

Държавата трябва да помага на слабите. Търсещ помощ предприемач влиза в ролята на слабак и това е противоречие – не можеш да бъдеш едновременно бизнесмен и слабак. Какво означава помощта на бизнеса за държавата? Той взима от данъците обикновени хора, които трудно свързват двата края, и ги дава на бизнесмени, които карат скъпи коли и живеят в лукс. Нямам нищо против да живея в лукс и по-бедните хора да работят безплатно за тях, защото точно това се случва. И когато един бизнесмен го обяснява по друг начин, това е трик. Хей, вярно е.

След инцидент ли летите?

“Не съм летял със самолет след катастрофата, но сега летя с хеликоптер.” Сега летя с хеликоптер. Отново ще летя. Неудържимо забавление.

Всичко, което трябва да знаете за изборите 2 срещу 1, е тук.

Source