Знаете ли как майка, която не може да плува, спира да следи детето си и също умира?

© Plovdiv24.bg

Архивна снимка

Вчера откриха тялото на 15-годишната Рамира, която се удави в морето край Китен. Смъртта й шокира цялата страна. Очевидци на трагедията споделиха потресаващите истории за видяното. Атаките срещу спасителите, лекарите, родителите, държавата не закъсняха. По този повод бившата спасителка Людмила Христова сподели публикация в социалната мрежа със своята гледна точка, която гласи:

„През последните няколко дни се пише много за трагедията с удавеното момиче в Китен … Мислех, че няма да коментирам, но не мога … …

Някои обвиняват спасителите … Знаете ли как да влезете в бурно море и мъртво вълнение, за да извадите удавник? Знаете ли какво е да се чудиш дали ще излезеш сам, особено когато си сам и много хора се давят, и как да избереш с кого да започнеш, знаейки, че може да е твърде късно за другите да се върнат ?

Знаете ли какво е чувството да се бориш за дъх, когато някой в ​​паника те бута под водата, а ти се бориш не само с морето, но и със собствените си и чуждите страхове? Знаете ли какво е чувството да чуете ребрата ви да се счупят от ритане, но не се отказвайте, защото знаете, че може би сте единственият шанс за този човек?

Знаете как бягате, след като си свършите работата, но когато се приберете, виждате 30 деца от студентския лагер да се удавят и влизате в морето без да дишате? И как да направите жива верига от случайни хора в плитки води, защото има толкова много деца, а ние сме толкова малко и нямате време да ги изведете на брега, защото трябва да се върнете за останалите? Защото знам…

В продължение на пет години разбрах това … Ще кажете „те са платени за това“ … Е, не … Плаща им се да поставят знаме на плажа, да оценят морето, така че да е сравнимо с го, за да могат да бъдат там, ако е необходимо. и, разбира се, да се гарантира безопасността на посетителите на плажа. От тях обаче не се изисква да влязат в червения флаг, защото посетителите на плажа са отговорни за живота си. И въпреки това го правят … И повярвайте ми, не става въпрос за пари …

Казвате „знамето беше жълто“ – да, но не. Жълтото е било в защитена зона, неохраняемите не знаят какво е било, защото всяка част от всеки плаж има свои специфики. Дори аз, плувецът, и аз се научихме да уважаваме и да се страхуваме от морето, да не играем с него, защото то обикновено печели, а когато спечелим играта, в този случай спасителите) са от значение.

Да, има хора, които не са за тази професия … Но те бързо падат веднага след първия път, когато трябва да го направят …

Някои го обвиняват, че не влиза с реактивен двигател … Знаете ли как да търсите с реактивен двигател в бурно море? Или как да преминете през 3-метрови вълни със струя? Или как се чудите коя вълна ще ви удари, така че е по -вероятно да останете в самолета? Защото знам … Но, разбира се, е по -лесно да „разбера“, когато гледате видео в мрежата.

Някои обвиняват родителите си … Без да осъзнават, че със сигурност обвиняват най -много себе си … Но знаете ли как се променя лицето на родител, когато видя, че морето поглъща детето му? Знаете ли как майка, която не може да плува, спира да следи детето си и също умира? Знаете ли какво е да кажеш на родителите си, че няма смисъл да продължаваш да дишаш на детето си, защото краят е дошъл? Знаете ли какво е да виждаш тази майка, година след година, седнала сама на плажа на едно и също място, гледаща морето и плачеща? Защото знам…

И дори да е вярно, че най -често подобни инциденти се случват поради безотговорността на родителите, целият този гняв и омраза определено не им помага да преодолеят тази болка … За коментаторите това е просто загуба на 5 секунди от деня им . За родителите тези думи траят цял ​​живот и могат да бъдат вредни …

Някои обвиняват държавата … Дори и да е вярно, че правилата за спасяване на вода са предимно смешни, стига да нямаме инстинкта за самосъхранение и някой друг да е виновен, подобни инциденти няма да са необичайни .. .Защото, ако не носим отговорност за действията си, тогава най -лесният начин е да плюем върху всичко и всички и няма смисъл … Един човешки живот е унищожен и няма връщане назад …. Пътят се движи само напред с надеждата, че подобни истории един ден ще станат ценни уроци за всички – за родители, спасители, институции и коментатори във Facebook … ”

Source