„Златни паспорти“ – голяма болка за Иво Прокопиев

Иво Прокопиев за пореден път обърна темата за „златните паспорти“ през медийната си машина. Вчера, същия ден, в Media Pool се появи статия, че руснаци и араби са основните купувачи на паспорти. Известен Петър Чолаков от Дойче веле също написа статия, в която подробно говори за интереса на КАТ и Пеевски към разследването на паспортите. Накрая в Sega се появи и трета статия с подобно заглавие: „Българските златни паспорти се продават без прикачени файлове“.

На пръв поглед няма нищо лошо в „сериозния“ интерес към темата за „златните паспорти“, който внезапно бе уловен от медиите, близки до Прокопиев. Но само на пръв поглед. И трите статии, въпреки различни заглавия, удобно повтарят една и съща подкрепа за Иво Прокопьев – депутатът Пеевски беше санкциониран при Магнитски именно заради търговията с паспорти за българско гражданство, а КАТ нямаше право да внася законопроект за премахване на възможност на чужденците срещу инвестиции (т.нар. „златни паспорти“), тъй като тази правна възможност е съществувала благодарение на тях. Иначе и трите статии заслужават размисъл върху проблемните въпроси, свързани с издаването на „златни паспорти“, като липса на адекватна инвестиция, закупени ДЦК се продават незабавно, пари, инвестирани в банки, изтеглени след получаване на гражданство и т.н. наслада.

Действително правната възможност за предоставяне на българско гражданство срещу инвестиция очевидно създава предпоставки за неговото нарушаване или заобикаляне, така че логично тя трябва да бъде премахната. За това няма спорове в обществото, както и между политически сили. Извършените нарушения ще бъдат констатирани от разследващите органи по установения ред, а извършителите ще бъдат подведени под отговорност.

Защо обаче сега медиите около Прокопиев се интересуват яростно от темата за „златните паспорти“, ако законната възможност за даване на гражданство за инвестиция съществува от 2013 г., т.е. почти десет години.

Както досега, вездесъщите медийни „пазители“ на законността и морала в страната не виждат проблем, а сега се надпреварват да запълнят мейнстрийма с обширни „размисли“ по същата тема. И всичко ли е така или иначе, директно или между редовете, насочени срещу КАТ и Пеевски?

По-важен обаче е въпросът защо Прокопиев сега се опитва по всякакъв начин да запълни медийното пространство с журналистически материали на една и съща тема, като винаги включва КАТ и Пеевски.

Отговорът на този въпрос изисква да си припомним следните факти. В мотивите за наложената на Пеевски на 2 юни санкция по американския закон Магнитски се твърди, че депутатът чрез лицето на Желязков е участвал в схема за подкупи, свързана с даване на българско гражданство на чужденци. Почти веднага ДПС реагира на санкциите, поиска доказателства за обвиненията срещу Пеевски (които между другото не получи нито от българските институции, нито от администрацията на САЩ) и заяви, че санкциите са причинени от подвеждане на американското посолство и Външната администрация на Прокопиев и кръга Столица .

Тезата е многократно и публично заявена както от председателя на партията Мустафа Карадайъ, така и от други депутати и негови съпартийци. Народното събрание от 46-то свикване създаде специална комисия на Магнитски за изясняване на фактите и обстоятелствата по наложените санкции.

Депутатите от ДПС повдигнаха и въпроса за участието на Пеевски в обвинения в корупция, включително и за евентуалното му участие в търговията с български паспорти. Нито една държавна агенция, включително Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, разузнавателните служби и прокуратурата, не е предоставила информация за участието на Пеевски в санкциите на САЩ.

По-рано тази година ДПС отново – председателят Карадай и депутатите Цонев и Пеевски поискаха от ГАНС да провери всички процедури за издаване на паспорти срещу инвестиции (наречени „златни паспорти“) за целия период на правна възможност и да установи нарушенията и лицата, замесени в тях.

Освен това ДПС внесе и законопроект, който премахва законната възможност за предоставяне на гражданство по този начин.

Като цяло поведението на депутата Пеевски и неговите съпартийци от КАТ по отношение на пълното установяване на всички факти, свързани с наложените санкции на САЩ е последователно и в посока – да се провери всичко и на всички нива да се установи истината. И истината е, че Пеевски не е участвал в предполагаемата търговия със „златни паспорти“ и корупция. И това се потвърждава от писмените отговори на временното правителство на отправени към него въпроси от КАТ. Дали човек, който е виновен и вярва, че твърденията в санкцията са подкрепени с достатъчно обективни доказателства, така твърдо и последователно ще защити ли правото си? И те не са резултат от манипулации и внушения, които прокопиевата медийна машина е способна да произведе. И не само да представи, но и да ги накара да повярват на американското посолство у нас, с което бизнесменът парадира, че е в традиционно добри отношения.

По отношение на „златните паспорти“ все още не са установени факти, свързващи Пеевски с процедурите по издаването им или с някакво нерегламентирано влияние от негова страна. И такова вероятно няма да бъде установено, защото просто няма връзка между Пеевски и „златните паспорти“.

Но това не е добре за Прокопиев, защото ще хвърли светлина върху истината за манипулациите, с които столичните среди обучаваха Пеевски в чужбина, пришивайки го безпричинно към невралгична за американците тема, която може да послужи за назначаване на заместник от КАТ към санкционния лист.

Негативното отношение на американската администрация към възможността за получаване на гражданство чрез инвестиция е добре известно, а наличието на тази законова процедура у нас, според медиите на Прокопиев, е послужило като причина САЩ да не отменят визите за български граждани. . С една дума, точно това е невралгичната тема, към която е удобно да пришият Пеевски, за да го накажат.

Сега Прокопиев с право се опасява, че опитите на Пеевски да докаже своята невинност, както и подкрепата на КАТ в тази посока, може да се увенчаят с успех. И това е най-големият му (Прокопиев) кошмар.

Ето защо методично и по примера на краля на фашистката пропаганда Гьобелс повтори една лъжа сто пъти, надявайки се да я превърне в неоспорима истина. Постоянното повтаряне в медиите на темата за „златните паспорти“ и „съпричастността“ на Пеевски към този проблем трябва да му осигури нова легитимност за една вече разклатена първоначална версия. Какво ще се окаже нищо повече от манипулативно внушение във вида, в който медийната машина на Прокопиев го е използвала години наред – „деклариран” (някъде и от някой), „казан”, „този беше свързан с това” и т.н. . и т.н., но повторен сто пъти по различни начини и по различен начин, започва да прилича на истината.

Защото Прокопиев се надяваше, че след като успее да получи санкцията на Пеевски, заместникът на КАТ ще се скрие някъде напълно от света, ще изчезне и ще престане да му е трън в очите. Но Пеевски изчезна не защото не можеше да разпознае това, което очевидно не е направил. Всички останали биха направили същото, ако вярват, че са прави и искат да го докажат. Затова манипулациите с медиите в стил „Ала Прокопиев” неминуемо ще продължат. Затова темата за „златните паспорти“ постепенно се превръща в най-голямата му болка.

Етикети:

Source