Здравейте правителство – защитавайте правата и достойнството на българите

Когато трайните им интереси са поставени на изпитание, българите се обединяват и постигат най-големите си победи в наше време.

Всички българи са категорични, че Северна Македония не може да влезе в ЕС без да изпълни Договора за приятелство.

По ред причини от Освобождението до наши дни българите не умират от любов към политическите си партии. Основното е безкрайният конфликт между тези политически фактори, така че националното единство се превръща в най-неуловимата цел в нашия социален живот. Затова през годините на изпитания нашият народ намери още едно средство за защита на своя дом и възможности за напредък – НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ. Тогава, когато трайните им интереси са поставени на изпитание, българите се обединяват „отдолу” – сами, изграждат силно единно тяло и по правило постигат най-големите си победи в новото време. Макар че по това време нито един от „външните фактори“ не беше на наша страна и дори не пречеше на усилията на нашите хора.

Ще дам само 2-3 примера. В средата на 80-те години на миналия век нашият народ осъзнава напълно опустошителните последици от разделението на Родината, наложено от великите сили в Берлин през 1878 година. велики сили, извършва Пловдивската революция на 6 септември 1885 г., а след това героично защитава страната си от намесата на крал Милан. В резултат България стана два пъти по-силна и тръгна нагоре в развитието си.

През 1911 г., след клането на българите в Щип и Кочани, нашият народ се издига отново като един човек. Мощен национален подем поражда безпрецедентна енергия в Европа, в която за първи път не велика сила, а петмилионна нация разбива армиите на султана. Той сваля Османската империя като велика сила и я прогонва от Европа. И тогава никоя от великите сили не застана зад българската кауза, но след като националното ни единство достигна историческата цел, светът се възхищаваше на българите. Днес сме свидетели на третия пример за силно национално единство. Всички българи, независимо от възрастта и убежденията, са категорични, че Република Северна Македония не може да се присъедини към ЕС без прилагане на Договора за приятелство от 2017 г.

Защо се появи това ново, национално сдружение, което принуди лидерите на политическите партии в София да се изкажат единно по този въпрос? Има много от тях и винаги са обективни:

Първо, в продължение на почти 30 години българите уважават принципната позиция, от която Гърция защитаваше националните си интереси в „македонския случай”. Без външен натиск да го обиди, докато Преспанският договор не изчисти различията между Атина и Скопие. А в нашия случай член на ЕС е подложен на безпрецедентен натиск да отстъпи пред кандидат – въпреки проблемите около него. Защо се прави това?

Второ, нашият народ е буквално изумен от усилията на македонците да заличат причините за присъствието на българите в Югоизточна Европа – и причините ни да останем тук и в бъдеще! Защото привържениците на това творение на Коминтерна твърдят, че терминът “българи” не е означавал наистина възникваща нация, която е спечелила земите си от Византия, за да създаде държава. Беше „политическо име” – т.е. “Политическа концепция”, която не носи етнодемографско съдържание!? На практика тази теза означава, че македонците не признават, че нашите предци са проливали кръвта си, за да създадат държава за децата си. За да не са в Мизия, Тракия и Македония, като най-древните държавнообразуващи народи, които съществуват днес, с исторически права и претенции! Това, което е постигнато в миналото, е възможността да се живее и работи тук и в бъдеще.

Трето, нашият народ е наясно, че тези крайности на македонизма служат на агресивния ислямизъм. Помните ли добре времето, когато викаха от юг, да не забравяме, че истинският “Пътят на България към Европа минава през Босфора”? Защото само „голямата Османска империя” е имала столица на Балканите, поради което чак тогава тук се е завъртяла „световната политика”. Преди това никоя държава не е оставила почтена следа в европейската история. И така, каква е разликата между македонизма и неоислямизма по отношение на бъдещето на славянската православна цивилизация на Балканите?
Четвърто, българите с право се гордеят, че страната им е родила третата – след гръцко-латинската, писмена и книжовна цивилизация на Стария континент – старобългарската. А македонците ни отказват най-големия ни принос към европейската цивилизация. Като се има предвид, че не искаме да монополизираме правата си за културна история. Настояваме това да бъде признато за наша „обща гордост“. Но в Скопие казват не! Свети Климент създава “македонската азбука”, която няма нищо общо с българската! Тоест няма обща история. Искат ли да са само те? Погребвайки златните страници на славянската православна цивилизация на Европа.

Пето, години наред българите не разбираха защо ЕС “свърза” Албания с Република Македония по въпроса за членството? При положение, че това са два коренно различни случая на южноевропейската политическа реалност!? Шесто, българите са добре запознати с историята на хилядите славяно-православни емигранти от Македония, преселили се в САЩ, Канада и Австралия в началото на 20 век. Тя има ясно изразена българска идентичност. Говори и пише литературен български език. Как е възможно тези хора, които са на 8000 км от родината си, да са запазили националността си, а тези, които днес живеят в Повардаря, нямат нищо общо с тях и са друга “македонска нация”.

Седмо, българите с право са възмутени от суровия и буквално безпрецедентен натиск отвън. Напълно неразбираема е например промяната в поведението на САЩ. Въпреки че в миналото американската политика не носи отговорност за решение, което усложнява развитието на македонския въпрос! Още по-впечатляващо е продължаването на политиката, формулирана от великите сили на Западна Европа при изкуственото създаване на този проблем на Балканите през 1878 г., в който днес те са заплетени в нова и не по-малко вредна за българите? Няма ли тогава основания, въпроси на някои българи, защо се прави това? Дали защото ЕС е обединението на католическия свят в Европа? Само 3 държави принадлежат към Православието – Гърция, Румъния и България. Но за разлика от първите две само България, освен православна, е и славянска държава!? Тоест свързано е със Сърбия, Русия и т.н.

Така че целта тук не е да се унижават основите на славянската православна цивилизация. Защото писмеността и книгите в православния славянски свят започват от България през ІХ век? Възражда ли се по нов начин стратегията на кръстоносните походи от 11-13 век? Това не е ли нов опит за решаване на хилядолетния проблем на католицизма, този път с помощта на продавачки майки в Скопие? Наистина ли е публикация в нова версия на “религиозни завоевателни войни” – наистина мислещи български чудеса?

Но има само една истина – България е дясната страна в този конфликт. Затова отговорните държавници в София трябва да бъдат много внимателни към съдбата на нашето национално сдружение днес, за да съхранят не само честта на България, но и правото на нейния народ да защитава ролята на фактор в държавното изграждане, спечелил възможност за създаване на най-старата славянска държава в Европа. Следователно има основание да продължи съществуването си тук, по споразумение със съседите си. Защото, ако се обезсмисли държавническата роля на славяно-православния елемент в състава на нашия народ, тогава пътят на ислямизма се отваря с нова сила!

.Source