Защо еврото е добро за България. Кратка история на българския лев

Защо има съпротива срещу еврото в България? Щяхме да загубим суверенитет, цените ще скочат. Вярно е? Професор Ивайло Дичев говори пред Дойче за ползите от еврото и поуките от историята на българския лев.

Нека оставим политическите злоупотреби със страховете от еврото – някои идеолози ги борят за негативен и проруски електорат. Много хора обаче искрено се страхуват от въвеждането на еврото, което загатва за малко антропология.

Парадоксален страх от еврото

Вижте парадокс. Еврото ни лишава от суверенитет, което ни прави зависими от Франкфурт. Но в същото време дава свобода на нашето правителство, което ще се възползва от по-благоприятните условия на стабилна валута и ще се окаже в същия дълг като гърците. Как страхът от загуба на суверенитет се вписва в страха от практикуването му? Не виждам друго възможно обяснение освен недоверието към държавата. И в това, и във всичките му бъдещи превъплъщения. В такава ситуация, разбира се, не остава нищо друго, освен да добавите коняк към себе си и да псунете в телевизора.

Кой знае защо не се обиждаме от факта, че Хърватия, която влезе в ЕС след нас, ще влезе в еврото година по-рано – през януари 2023 г. И ние сме толкова обидени от други състезателни дисциплини, като шенгенските или американските визи. . Някак си самата тема беше изключена от обществената ни дискусия – че нашата балканска сестра успя да преодолее белезите на скорошната война и да организира финансите си. Че вижда интереса си към еврото като туристическа дестинация и блокира опитите на Хърватската суверенна партия да проведе референдум по въпроса, на който да говорят всякакви глупости.

Гордостта на националистите от българския паричен суверенитет явно се дължи на уроците на историята, от които в главите им остават битки и въстания, а не икономика и финанси. Още от приемането на Закона за правото на сечене на монети през 1880 г. българският лев отчаяно се опитва да се стабилизира. В страната отдавна се въртят рубли, османски лири и всякакви екзотични пари, а държавните разходи се броят в златни франкове. След катастрофата на Великата война тя е обвързана с американския долар, през 1933 г. с френския франк, а в съюз с Хитлер е подкрепена с безкасови марки, което, разбира се, го обвързва с германската икономика. Теорията за ограничения суверенитет (Брежнев) от времето на социализма също има своя паричен израз: лъвът не съществува самостоятелно на световните финансови пазари.

Добавете към това хроничната нужда на страната от заеми, което я прави силно зависима от чужди банки – френски, австрийски, немски. Заемите, дадени й от Съветския съюз след Втората световна война, предназначени да я лишат от американска подкрепа по плана Маршал, я приковават към слабо развитата съветска икономика, от която тя се задължава да купува оборудване и всичко, което поръчват.

Краткият период на „свобода“ от външно настойничество – когато скъсахме с рублата и още не се бяхме привързали към марката – беше белязан от катастрофален мораториум върху дълговете при Луканов, множество фалити на банки и галопираща инфлация, която през 1997 г. надхвърли 300 %. В крайна сметка страната се отказа от гордия си паричен суверенитет и, както направиха други слаби икономики по света, въведе валутен борд, който все още задължава правителствата да печатат пари произволно. Присъединяването към еврото би означавало да имаме думата в управлението на тази обща валута, но за нашите евроскептици международното сътрудничество не е опция – ние сме или напълно независими, или напълно поробени.

Въпрос за цените

По-старомодна версия на страха е слухът, че с въвеждането на еврото всички цени ще скочат нагоре: умножаването по две изглежда най-логичното предвид ограничените математически способности на страхливите. Дават се всякакви примери как са скочили цените в една или друга държава и можете да проверите. Страховете нарастват поради инфлационната тенденция от последните месеци, причинена от глобалното печатане на пари. Но това е аргумент в обратна посока: инфлацията очевидно се случва без еврото, то е просто елемент от икономиката на съвременния свят. В същото време в края на миналата година инфлацията в еврозоната беше 5,2%, а в България – 6,3% и повече. Оказва се, че еврото не само не го увеличава, но дори го ограничава.

Самата инфлация не би трябвало да е проблем, ако цените и доходите растат сравнително равномерно. Струва ми се, че това дори би било от полза за България, тъй като ще ни позволи да се доближим до европейските равнища на заплатите (преди няколко години Унгария и Румъния предприеха решителни стъпки в тази посока, като повишиха драстично заплатите, което от своя страна доведе до увеличение на цените).

Проблемът е, че инфлацията никога не е равномерна – тези, които продават по-скъпи стоки, ще спечелят, а тези, които няма да продадат нищо, като пенсионерите, ще загубят. Всички, които имат спестявания в банки с лихва близо до нула, са длъжни да загубят. В тази перспектива инфлацията предвещава конфликти, недоволство, протести. Но нищо от това няма да има нищо общо с еврото, освен популистката реторика, разбира се.

Проруските евроскептици обичат да развиват в стила на Шпенглер тезата за неизбежния край на Европейския съюз, разпадането на единната валута и упадъка на Запада като цяло. Имаше всякакви критики, особено около гръцката криза, когато разбрахме, че еврото няма министър, данъчна политика, реални механизми за контрол. Не казахме ли същото за американските финанси по време на кризата от 2008 г.?

Да, но светът все още е доминиран от долара и еврото. Вярно е, че в икономиката се появи нов мощен център в лицето на комунистически Китай, но засега не виждаме появата на неговия юан като парична алтернатива, поне докато не приеме логиката на световната финансова система. Може би критиците на Съюза виждат възможност да се вкопчат в по-стабилен глобален играч? Но не го казват, защото няма да звучи много патриотично. Нито убедително.

Символиката играе важна роля в негативното отношение към еврото. Виждали сме го и на други места: германците оплакваха непоклатимата марка, французите мислителите на своите красиви банкноти. Вероятно и ние ще бъдем тъжни за нашия лъв. Особено ако забравите за следобедния кражба на валутната реформа от 1951 г. или тъжните опити да я обмените за долари по черен начин, за да купите дъвки на Corecom. Много хора свързват името му с национален символ – чух, че е взет от Левски. Истината е, че както лъвът, така и румънската лея произлизат от холандските „лъвски“ талери (Leeuwendaalder), които са циркулирали в региона през османския период и са включвали лъв.

Просто си представи

В същото време еврото поставя специален акцент върху символите: на обратната страна на монетите на страната са изобразени техните важни символи. Само си представете каква радост ще бъде, когато получите монета обратно в далечна португалска кръчма с – и аз не знам? – силуетът на Царевец, Триумфалната арка, претъпкан с Кристо… Ако дотогава цифровите технологии не бяха заличили подобни причини за сантиментален фетишизъм. Няма официални изображения на кредитна карта, особено на мобилен (китайски) телефон, с който вече сме започнали да плащаме. Или в нашия училищен четец в супермаркета, който скоро ще обяви какво сме купили. Нумизмати ще събират пари, а ние ще се гордеем, че сме част от най-мощното икономическо пространство на планетата.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. Може да не съвпада с позициите на българското издание и като цяло на Дойче веле.

.Source