Застрашената голяма пустела съжителства добре с хората

БОБСТ 07:50:01 20-07-2021
NT1544BO.002 07:50
Зелени Балкани – ветрушка – реставрация.

Застрашената голяма пустела съжителства добре с хората

София, 20 юли / Ирина Симеонова, БТА /
Кестрелът, известен още като Малкия сокол, е социална птица, която не само не се свени от хората, но и се стреми да съжителства с тях. До голяма степен това съжителство осигурява защита на птиците от нападението на хищници – както сухоземни, така и други грабливи птици. За това БТА бе информиран от ръководителя на проекта „Живот за малка ветрушка“ Градимир Градев.

СИМБИОЗА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЛАМПАТА

Всъщност съжителството с хората е симбиоза: малките птици се хранят изключително с насекоми, дребни гризачи и малки влечуги, което помага като вид биологичен контрол върху процеса на отглеждане на култури. Подобно симбиотично съжителство обаче днес е рядкост, тъй като този вид се счита за застрашен в България и е включен в Червената книга. В момента в страната има три „диви“ колонии, две от които са създадени с усилията на природозащитната организация „Зелени Балкани“, а третата е сформирана самостоятелно.

ПРЕОБРАЗЯВАНЕ НА БЕЛИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ В НЕДОСТАТЪК ЗА БЪЛГАРИЯ

От десетилетия обаче малките соколи не са част от нашата природа. Последните гнездящи двойки ветреници в България са регистрирани в края на 80-те и 90-те години, каза Градев. Точната причина за изчезването им е трудно да се определи. Според експерта това до голяма степен се дължи на промяната в земеползването у нас в средата и края на миналия век; прекомерна употреба на пестициди в селското стопанство; с ограничението на паша. До известна степен намаляването на населението на селата може да се счита за причина за изчезването на клонове.
Сред причините за изчезването от нашата страна могат да се причислят чисто популационни вълни, които възникват не само при дивите птици, отбеляза Градев и добави, че такива процеси водят до намаляване броя на общата група и изолиране между отделни места, където биха могли, че има птици от този вид … Това води до голямо разстояние между различните колонии и в същото време обменът на птици и гени между тези отделни групи е от голямо значение за вида. Ако са твърде далеч един от друг, няма да могат да се допълват с птици, – коментира Градев.

ПРОЕКТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МАЛКИ СОКОЛОНИ

Възстановяването на вида започна с проект през 2012 г. и продължи до 2017 г. В него участват партньори от испанската организация Dema, която има опит в създаването на такива колонии или укрепването им на места, където те все още съществуват. Птиците са донесени от Испания, адаптирани и отглеждани тук в защитената зона Сакар. Край село Левка са създадени подходящи условия за малки соколи. Първите птици бяха застраховани през 2013 г., а година по-късно, през 2014 г., двойки вече бяха регистрирани и сформирани. Броят им постепенно се увеличава и до 2017 г. в района на Сакара се е образувала стабилна група от около 20 гнездящи двойки. Днес колонията в село Левка има 25 двойки, 19 от които използват изкуствени гнезда, разположени в рамките на проекта.
Докато работят по създаването на колония в Левка, специалистите откриват и нова колония в Лукойл Нефтохим Бургас, за която досега не са знаели. През годините той остава стабилен с шест до осем размножителни двойки. „Напълно сме съгласни да стигнем до този район и там сме поставили и изкуствени гнезда, които Малката ветрушка използва“, каза Градев.
От 2020 г. Зелени Балкани ще започнат работа по нов 5-годишен проект – този път за стабилизиране на видовете в страната. Проектът се нарича Живот за ветрушката и се финансира от програмата на ЕС за живот. Негови партньори са също две гръцки организации – Тесалийският университет и неправителствената организация „Гръцко общество за защита на природата”. Сега целта е не само да се стабилизират съществуващите колонии, но и да се създаде поне още една на ново място, което отново трябва да стане част от Натура 2000.
Градев отбеляза, че има 23 защитени зони по Натура 2000, които описват, че този вид е бил срещан или наблюдаван, например защитената зона Бяла река в Източните Родопи, защитената зона в Средна гора, Атанасовското езеро и редица други. … В момента провеждаме проучване, за да изберем кой обект ще бъде най-подходящ за новата колония, но в момента обектите в Южна България се оказаха обещаващи, – коментира той.
Междувременно, докато търсеха място за нова колония, се образува още една, която се намира в района на Спасителния център за диви животни, намиращ се близо до Стара Загора. Там птиците, освободени от центъра, се връщат и се установяват до хора, които се грижат за оцеляването на техния вид в страната. Според Градев те „делят“ покрива с „дивата“ ветрушка. В момента в района има четири до пет „диви“ двойки.
В същото време в двора на Спасителния център има такива, които се размножават на закрито и тяхното поколение след това се пуска в дивата природа. „Използваме поколението на тези птици на закрито, за да създадем нови колонии или да поддържаме съществуващи“, каза Градев. Птиците, отглеждани в Спасителния център Krytyy, често поемат ролята на приемни родители. „Понякога нещо се случва с възрастни птици, живеещи в дивата природа, и пилетата остават без надзор, или в гнездото има повече пилета, които са най-малко закърнели, и много често ги вземаме и ги настаняваме при приемни родители. в Спасителния център, където храната се разпределя и храни безкрайно “, каза екологът.

МИГРАЦИЯТА Е ДЪЛГ ПЪТ ДО АФРИКА

Пустелката, както и щъркелите и лястовиците, са не само колониални птици, но и прелетни видове. Всяка пролет той идва у нас, а обратното пътуване до Африка, където хибернира, започва през август и продължава до октомври.
След края на размножителния сезон, в края на август, пустелката образува предмиграционни агрегати в райони, малко по-отдалечени от мястото за размножаване. Те остават там 15-20 дни до един месец и след това се отправят на юг. Експерти обаче са регистрирали и птиците, които остават в България до края на октомври.
Зелените Балкани, използвайки технологии като проследяване на птици с предаватели, откриха, че българската ветрушка зимува в Чад, Нигерия и Нигер. Според Градев тук зимуват птици от гръцкото население.
През пролетта, от март до май, те се връщат в своята дача. Процесът е отворен отново и не винаги е възможно да се определи кога точно ще се появи първата ветрушка. Например, през последните години пустелката в село Левка се завърна много преди 1 март, каза Градев, като отбеляза, че за професионалистите от Зелените Балкани те като щъркели и лястовици са предвестници на пролетта.
„През последните години, в средата на февруари, вече имаме птици, които са се завърнали в района на колонията“, каза Градев. Тази година първата птица, която се върна в Левка, беше женската. Мъжките обикновено се появяват първи през пролетта. Освен това птицата с кодово име DS се завърна десет дни по-рано от обичайното – на 12 февруари. Всъщност това е най-ранната регистрирана птица, която се е завърнала от миграцията от началото на работата по връщането на вида у нас, преди повече от седем години, твърдят експерти.
Когато се върнат, все още не започват да се размножават. Първо, те се занимават с „подобряване на дома“ – те заемат територии, обожават къщички за птици. След това намират партньори и започват да снасят яйца едва в края на април, каза Градев. Тази година имаше още един интересен случай с женска от този вид. Кестрел Ема от колонията „Лукойл Нефтохим” Бургас се завърна едва в края на юни след дълго пътуване от Африка през Южна Европа.
Пътуването на Ема започна благодарение на факта, че през 2018 г. тя беше оборудвана с предавател. Тази година тя прекара зимата в Чад, а по пътя към България премина през Нигер, Либия, Тунис, Средиземно море, Италия, Адриатическо море. , Албания, Северна Македония, Гърция се отклони по крайбрежието на Егейско море и оттам отново през континенталната част на Гърция се върна в Бургас. Наблюдавайки нейния живот и пътувания, екипът на проекта „Живот за ветрушка“ видя колко смели са тези малки соколи, каза организацията за опазване. Според експерти е забележително, че след толкова дълга миграция, след като е преминала няколко колонии на ветрушката по пътя, тя се е върнала в родната си колония, което показва колко много са привързани тези птици към мястото, където са направили първия си полет . Изненадите, които Ема подготви, обаче не свършиха до там, каза Градев. По думите й, след като е прекарала известно време в Бургас, женската ветрушка отново е в Гърция, на място, където има няколко колонии от този вид. Природозащитникът предполага, че тази година птицата едва ли ще създаде семейство или ще отгледа поколение.

ПОГРИЖЕТЕ СЕ ЛОВОВАТА КОЛОНИЯ

И докато пътниците все още се връщат в колонията в Бургас, в колониите в село Левка се въвеждат иновации. В началото на юли специалистите от Зелени Балкани поставиха десет керкена в заграждение за приспособление за малко селище на ветрушки. Тези два вида са много близки, неслучайно другото име на Керкенес е черната гърда. Той обаче е по-силен и по-боеспособен от ветрушката. Тяхното присъствие ще допринесе за по-сериозна защита на колонията, която периодично бива атакувана от големи грабливи птици като ястреби, соколи, както и на пръв поглед малки и толкова сладки сови.
Освен Керкенес, тази година в колонията на Левка има още един помощник за защита на ветрушката – магарето Миша. От края на февруари тя живее в Центъра за екологични дейности в село Левка, където първите десетилетия, създадени с усилията на Зелените Балкани, се намира колония от малки соколи у нас. Задачата на Миша е да бъде косачка „на живо“. Пашата около центъра ще запази красотата и плевелите свободни и ще осигури по-добра видимост на ловните соколи.
Усилията на Зелените Балкани за възстановяване на вида у нас са на повече от 9 години. Малката ветрушка, колониален вид сокол, който не се страхува да живее до хората, вече се справя добре в планината Сакар, в производствената площадка на Лукойл Нефтохим в Бургас и под покрива на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора . … Предстои да се реши къде ще бъде следващата колония на този вид. За нас е важно хората да видят цялата красота на тези птици и да им се радват, – каза в края на нашия разговор Градимир Градев, лидерът на групата, която прави всичко възможно, Малката ветрушка, днес застрашен вид от Червения Книга на България. да се чувстваме „у дома“ у нас.
/ NT /

Source