“Ексакта”: лидерите на ГЕРБ, ПП, ИТН и БСП се борят за второто място

Шест партии влизат в парламента, IBGNI напуска, 13.4% са притеснени от вота, показват социологическите проучвания

Според проучване, проведено от Exacta Research Group за собствени средства от 6 до 12 октомври сред 1025 души, в Народното събрание има шест партии.

Лидерите са ГЕРБ, а за второто място се борят три партии – „Продължаваме да се променяме“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП. Разликите между тях са минимални – по -малко от 1%.

Демократична България (ДБ) и ДПС също преодоляха 4 -процентовата бариера за влизане в парламента.

Под прага, според проучването, „Изправи се БГ! Отиваме ”, ВМРО и Възраждане, съобщава bTV.

Около една четвърт от гласувалите за ITN на парламентарните избори на 11 юли сега казват, че ще подкрепят ПП. Не е изключено от юли IBGNI да загуби до 20% от избирателите си, които ще се преориентират към ПП, коментират социолози.


Досега, от юли тази година, ПП привлече не повече от 15% от бившите избиратели на ДБ. ПП не успя да привлече значителен дял от избирателите на БСП. Според социологическата агенция не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли ще се преориентират към ПП през ноември.

Данните показват, че партията на бившите временни министри Кирил Петков и Асен Василев печели най -много гласове, които не са гласували през юли, казаха те.

Разочаровани след гласуването на 11 юли, има хора на възраст между 40 и 50 години и такива, които живеят в големите градове. Една пета от разочарованите от партията, за която гласуваха на 11 юли, заявиха, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от недоволните възнамеряват да гласуват не за партията, избрана през юли.

Според Exacta Research Group 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите гласоподаватели не се смятат за разочаровани.

81% от анкетираните казват, че са много притеснени от повишаването на цените на стоките от първа необходимост. Този дял сред жителите на София е още по -висок – цели 87%. 78% са загрижени от повишаването на цените на енергията, горивото и електричеството.

44% се страхуват за здравето си, предвид нарастването на COVID у нас. 38% се страхуват от закриването на бизнеса поради пандемията и се страхуват от рязък спад на доходите им.

Изборна активност Според допитването 52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Делът на тези, които декларират намерението си да гласуват на парламентарните избори, е малко по -малък – около 49%. Тези, които искат да гласуват на президентските избори, които не смеят кой да изберат – 13,6%, и тези, които искат да гласуват на парламентарните избори, които се съмняват коя форма да подкрепят – 12%.

Според резултатите от проучването, над средната мобилизация за президентските избори е регистрирана сред мъже, хора с високо ниво на образование, както и жители на областни градове. 90% от избирателите ГЕРБ, БСП и Stand Up BG! Отиваме “, решени сме да гласуваме за президента. 80% от гласоподавателите „Има такъв народ“ и „Продължаваме да се променяме“ и 2/3 от гласоподавателите в „Демократична България“ също заявяват твърдото си намерение да гласуват за президента.

Сред заявилите твърдото си намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори има повече хора над 30 години, завършили висше образование, жители на областни градове и села.

13,4% от българите са загрижени дали ще могат да проведат електронно гласуване, а всеки пети се страхува от заразяване с COVID, ако отиде на избирателни секции. Притесненията, свързани с електронното гласуване, са по -чести сред хората над 60 години (27% от тях) и жителите на малки градове и села с ниско ниво на образование. Електронното гласуване тревожи 1/3 от избирателите на БСП и ДПС. Страховете от заразяване с COVID-19 по време на гласуването изпитват предимно възрастни хора, жени и респонденти с ниско ниво на образование.

Проучването на Exacta Research Group е проведено за собствена сметка в периода от 6 до 12 октомври сред 1025 възрастни българи в 70 населени места в страната. Използвахме стратифицирана двустепенна извадка с квота за основните социално-демографски характеристики, възпроизвеждаща структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методологията за регистрация е директно, полустандартизирано интервю лице в лице.

Source