Европейският парламент призовава за признаване на еднополовите бракове (преглед)

Но само тези, които са сключени в други страни, за да гарантират равни права.

Европейският парламент реши, че еднополовите семейства и двойките трябва да имат същите права като всички останали.

Той издава специална резолюция по въпроса, след като различни държави от ЕС в продължение на много години отказват да признаят еднополови съюзи в други европейски страни и лишават присъединените към тях от различни административни услуги, включително предоставяне на гражданство на децата им.

Решението е прието с 387 гласа. 161 депутати гласуваха против, 123 се въздържаха.

български

представители

Европейският парламент

зае различна позиция

според документа. Сред неговите поддръжници са Сергей Станишев, Елена Йончева, Радан Кънев, Искра Михайлова и Илхан Кучук, докато евродепутатите от ГЕРБ и ВМРО избраха да се въздържат или да гласуват против.

Според резолюцията не става въпрос за всяка държава, позволяваща еднополови бракове или партньорства на нейна територия, а за осигуряване на тяхното признаване, както всички останали, когато са надлежно регистрирани в друга държава от ЕС.

В момента всеки от 27 -те членове на съюза е свободен да избира дали да го направи, а България е в групата на отказите заедно с Румъния, Унгария, Полша, Латвия, Литва и Словакия.

Това създава сериозни проблеми за еднополовите двойки, които са женени в други европейски страни, за да живеят законно с децата си. Европейският съд по правата на човека е разглеждал няколко дела по такива дела, както и Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Той е сред тях

случващо се

български

Калина и тя

половин Джейн

През 2019 г. те имаха дъщеря в Испания. В издадения там акт за раждане и двете са вписани като майки, но тъй като нито една от тях няма испанско гражданство, детето не може да го получи. Джейн е от Гибралтар, който е част от Обединеното кралство и след като напусна ЕС, жената не можеше автоматично да прехвърли британското си гражданство на малкото си момиченце.

Затова Калина кандидатства за признаване на българското гражданство на детето. Столичните власти обаче поискаха да докажат произхода на детето, което според адвокатите им е нарушение на европейските правила, тъй като хетеросексуалните двойки не са задължени да го правят.

Освен това съществува риск, че ако се установи коя е биологичната майка на детето, другият автоматично ще загуби родителските си права спрямо него, тъй като по българското законодателство няма връзка с него. Затова Софийският административен съд, който разглежда делото, реши да го изпрати до Съда на ЕС в Люксембург.

Ако откаже да се произнесе по случая, всичко, което трябва да направят, е да се обърнат към Европейския съд по правата на човека или да подадат молба за гражданство в друга европейска държава, която признава еднополовите бракове. Това са Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Испания и Швеция.

Великобритания, която напусна ЕС тази година, също признава еднополовите съюзи. Досега само

28 държави

по света

разпознае

и близо 70 души продължават да ги смятат за престъпление и да ги преследват.

Непризнаването на еднополовите бракове също създава бариери пред съвместното здравно осигуряване, наследство и пенсионни права, а в някои случаи дори лишава хората от правото им на пребиваване. Това се случи с румънеца Адриан Коман и съпруга му от Америка Робърт Хамилтън. През 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови в жалбата си срещу румънските власти, че държавите-членки на ЕС също трябва да признаят правото на пребиваване на еднополовите съпрузи, тъй като това

свързано с

надясно, за да

Безплатно

трафик,

гарантирано от основните европейски документи. Румъния обаче все още не е актуализирала законодателството си в това отношение в съответствие с решението на съда. Затова в своята резолюция евродепутатите препоръчват на Европейската комисия да приеме санкции срещу страната, както и срещу Унгария и Полша за нарушаване на ценностите на ЕС при третиране на хора с различна сексуална ориентация.

Европейският парламент също призовава всички държави от ЕС да приемат възрастни, посочени в актовете за раждане, като законни родители. Това гарантира, че децата на еднополови двойки няма да останат без гражданство, когато техните семейства се преместят в друга европейска държава и се третират по същия начин като всички останали.

Нашата конституция

казва, че е просто

между мъж и жена

Бракът е доброволен съюз на мъж и жена. Само гражданският брак е законен. Това е записано в чл. 46 от нашата конституция.

Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, което се дава лично и едновременно пред длъжностно лице за гражданско състояние, пише в чл. 5 от Семейния кодекс. Позовавайки се на тези два текста, българските съдилища досега отказват да признаят еднополовите бракове извън страната.

През последните години няколко съдилища разгледаха отказите на областните администрации да регистрират промени в семейното положение на български граждани, женени в други страни, на лица от същия пол.

Тези дела достигнаха и до Върховния административен съд (ВАС), който постанови почти идентични решения.

В своите становища съдиите посочиха, че съгласно българското законодателство лица от един и същи пол, които желаят да се оженят, са пречка. „Законодателството разглежда семейните отношения като правоотношение между два биологични пола – мъж и жена“, казаха съдиите. Според мотивите им, ако у нас беше възможно да се сключи еднополов брак, то тук щеше да бъде сключен. И макар това да е допустимо в страната, където се е случило, у нас няма да влече правни последици, казват съдиите. „И брак, който не е довел до правни последици в България, не може да бъде признат и регистриран правилно“, казаха съдиите.

Ситуацията обаче е сложна, когато еднополовите съпрузи имат дете. В страни, където е разрешен еднополовият брак, обикновено пишат „майка“ и „майка 1“ или „родител“ и „родител 1“, което е недопустимо у нас.

Преди време в интервю за „24 часа“ адвокат Деница Любенова, която представлява значителна част от ЛГБТ хората (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални), обясни, че има около 300-400 хиляди от тях, което е около 5-10% от населението.

Проблемът с по -умерените партии беше, че те се страхуваха да повдигнат въпроса за проблемите, пред които е изправена ЛГБТ общността. По принцип тази тема беше засегната от екстремисти, които категорично отричат ​​еднополовите бракове, както и отглеждането на деца в такива семейства.

Общността признава, че никога не са били канени на форуми, за да коментират конституционни промени. Досега нито едно политическо образувание дори не е повдигнало косвено въпроса за промяна на член 46 от Конституцията.

На 30 септември обаче Конституционният съд ще разгледа делото, за да отговори на въпроса: как трябва да се разбира терминът „пол“, използван в конституцията, и дали той има значение, различно от биологичния пол. Въпросът беше повдигнат от Върховния касационен съд.

То касае не само еднополовите бракове, но най-вече хората, които са претърпели смяна на пола, и как точно те се вписват в документите за самоличност.

Source