Днес токът в България струва 824,55 лева. На мегаватчас.

Държавата плаща 1,5 милиарда лева за замразените цени, бизнесът поиска още поне 1 милиард лева.

Правителството и бизнесът се скараха за компенсации за скъп ток от декември до края на март.

Във вторник енергийният министър Александър Николов обяви подготвените от държавата мерки.

1,5 милиарда лева бяха отпуснати за компенсиране на бизнеса, домакинствата и електроразпределителните дружества. Парите са предназначени за балансиране на пиковите цени на свободния пазар на електроенергия и газ, стана ясно от брифинга на министъра.

Въвежда се коридор на компенсация с по-нисък праг и таван за периода от декември до края на март, а не през октомври и ноември, при 110 лв. на мегаватчас за всеки небитов потребител. Нов, по-динамичен път за първи път обяви премиерът Кирил Петков преди дни.

Долната граница е 185,59 лв. за мегаватчас, а горната е реалната средна месечна цена на платформата един ден напред на борсата.

Компенсация

ще бъде 75%

разлика между

минимален праг

и тавана, но не

над 30%

борсова цена

До края на март този вид бизнес подкрепа ще възлиза на около 940 млн. лева.

На електроразпределителните дружества и на Електроенергийния системен оператор са предоставени 350 млн. лв., с които ще покрият разходите си за закупуване на електроенергия за технологичните си разходи за пренос на електроенергия.

Това би предотвратило допълнителни дефицити в системата, които иначе би трябвало да се плащат за всички потребители. Преди налагането на мораториума върху електроенергията, отоплението и водата, прогнозираното увеличение на цените на електроенергията с 11,5% се дължи основно на натрупаните загуби от високите цени на електроенергията, закупена от енергоносители и ЕСО.

Във вторник стана ясно, че не са забравени и домакинствата, които използват природен газ. До момента те не са били на мораториума и не са получавали никакви облаги във връзка с месечното увеличение на цените на газа. Сметките им са осигурени с обезщетение в размер на 200 милиона лева.

До края на март по борсови цени, които в бранша се оценяват на средно 500 лв. за мегаватчас,

АЕЦ Козлодуй”

ще направя

Печалба от

2 милиарда лева,

и бизнес

компенсира

общо 940 милиона,

В същото време каза Васил Велев, смяна председател на сдружението на работодателските организации. Според него това са пари, които хората печелят и натрупват под формата на свръхпечалби под формата на енергия.

„Трябва да спрем да се шокираме от високите цени на борсата. Парите остават в България, основно в АЕЦ “Козлодуй”, и просто трябва да се преразпределят, каза Велев.

Той даде пример на други европейски страни. В Румъния таванът е 180 лв. за мегаватчас, а надвишаващите го суми се конфискуват от производителите. В Сърбия цената за индустрията е 66,72 евро. В Гърция стоманата се произвеждаше с електричество на цена от 35 евро. Във Франция и Германия индустрията използва ниски тарифи. В Испания взимат пари от енергийните компании и ги връщат на хората.

Индустрията приема долния праг в ценовия коридор от 185,59 лв. за мегаватчас, но смята, че 150 лв. ще бъде по-справедливо, защото тогава всички печелят.

Те приемат и компенсация в размер на 75 процента от разликата между минималната и действителната цена на борсата за съответния месец. Те обаче не са съгласни, че трябва да бъде не повече от 30%.

Техните отчети показват, че ако средната цена за четирите месеца, през които ще се изплащат обезщетенията, е 500 лв., то 30% са само 150 лв., а компанията трябва да плати 350 лв. А при обезщетение от 75% сумата е 235,80 лева.

Ръководителят на голяма индустриална компания посъветва – доведете тези цени до нивото на домакинството и си представете как ще реагирате. Ще изключите бушоните и ще запалите свещите. Такъв беше случаят в индустрията.

И още един пример – за три енергоразпределителни дружества и ЕСО са предвидени 350 милиона лева, а за 600 000 фирми – 900 милиона лева.

Велев беше още по-строг, като каза, че не е ясно дали повечето от фирмите ще отворят отново след коледните и новогодишни празници. Той добави, че ако станем роби на енергията, може да се очаква бунт на роби.

Революционното настроение на бизнеса може да бъде потиснато, така че разработените схеми все още не се обсъждат. Министър Николов каза, че това ще стане на ниво Министерски съвет.

И докато бизнесът и държавата се карат за пари, цената на тока достигна невиждани висоти. Доставено на 22 декември

беше на борсата

ударен рекорд

от 824.55лв

на мегаватчас. Въпреки това България е на второ място в Европа по най-ниски цени на електроенергията.

Министърът добави, че губеща централа, като държавната ТЕЦ Марица Восток 2, вече няма да поддържа футболния отбор, въпреки намеците, че това ще доведе до напрежение в даден град. Това е така от 30 години. Това е старозагорският футболен “Берое”.

Николов обясни и ситуацията с парното. Над 70% от разходите за топлофикация в столицата са за природен газ, който той оцени като неефективен и настоя за бързи действия по действащия принцип и изготвяне на инвестиционна програма.

По отношение на доставката и смесването на природен газ министърът се спря на дългосрочни договори като напр

България имаше

възможност за

по същество

по-ниска цена

на тока

Той припомни, че един от газовите проекти е реализиран за две години („Балкански поток“ – изд.), а газовата връзка с Гърция се строи от 12 години. Сегашното ръководство на “Булгаргаз” не прави всичко възможно да доставя природен газ от Азербайджан, което буди безпокойство, каза още Николов. Съвместно с Булгартрансгаз бяха проучени възможности за доставки не само през пункт Кулата-Сидерокастро. Имаше варианти за доставка на азербайджански газ от Турция през компресорната станция Странджа. Министърът намекна и за комисиите, но не уточни нищо друго.

Друг повод за безпокойство беше, че първият длъжник на “Булгаргаз” е “Топлофикация София”, а вторият е ТЕЦ Варна, която в момента дължи 36 милиона лева на значително по-висока цена.

Министерството на енергетиката се довери на експертния потенциал на ръководителите на енергийната компания, те щяха да останат безпрепятствено да работят, но това няма да стане в дългосрочен план.

Паралелно с разработването на компенсационни механизми, екипът на Министерството на енергетиката работи активно по стратегически цели. Очаква се България да има мощност от 1 гигават за производство на слънчева енергия през следващата година. Проучват се и възможностите за изграждане на електроцентрала. Министерството планира и мерки за опростяване на административните процедури за изграждане на съоръжения за възобновяема енергия за собствени нужди.

Source