Ден на спасението! Църквата почита празника на Възнесението Господне – Обществото

Днес Българската православна църква чества църковния празник Възнесение Господне, наричан още Спасов ден. Той се празнува винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресението Христово – Великден.

Според Новия Завет, 40 дни след възкресението, Исус Христос остава на земята, за да проповядва своето учение и да общува с апостолите, движейки се сред тях като Божи човек.

Църквата почита светите апостоли Константин и Елена.

Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус много пъти се явявал на учениците Си. Той им обясни Свещеното Писание, потвърди обещанието си за идването на Утешителя, Светия Дух.

Всички ученици бяха убедени, че Исус наистина е възкръснал. На четиридесетия ден на Възкресението Той им се яви за последен път, говори им и ги изведе от града на Елеонския хълм, на около две мили от Йерусалим. Докато се качваха на планината, Христос вдигна ръце, за да ги благослови. Дори когато ги благослови, той се отдели от земята и, издигнат от облак, бавно се издигна на небето със своя небесен Баща. Апостолите се покланяха на Възнесения Господ и не можеха да откъснат поглед от прекрасната гледка.

В популярния календар седем четвъртъка след Великден се празнуват срещу градушката, а последният от тях, Денят на Спасителя, е свързан с култа към мъртвите. Според вярванията на този ден се събират душите на всички мъртви, освободени след Великия четвъртък.

Според българските народни вярвания феите идват на 40-ия ден от Великден. Те събират и украсяват с роса, която цъфти в нощта преди Спасовден. Може да се използва за лечение на болни хора. Затова в навечерието на празника болните и немощните си лягат на розовите поляни.

Според общоприетото вярване, ако вали на Великден, годината ще бъде богата, а реколтата ще е изобилна.

На Деня на Спасителя се празнуват именните дни на Спасителя, Спас, Спасимир, Спасимир, Спасиан, Спаск.

Радина Лазарова

2512
3

Source