Да се ​​запознаем с Джо Диксън – Webcafe.bg

Ами приятели, Джоузеф Диксън наистина съществува. Всички сме го виждали. “ Той седна на масата и дори проговори. Но какво научихме и какво не можахме да направим след 52 минути и две бутилки вода? Нека се опитаме да обобщим.

Този човек Джоузеф Диксън ли е?

Определено. Въпреки че доказателствата са косвени. Би било неудобно журналистите да искат неговата лична карта, нали? И, съдейки по цялостната му стратегия, е малко вероятно той да им е дал това. Тук на помощ идват широко дискутираните му репетиции в ЦСКА под ръководството на Стойчо Младенов. Снимката и името са еднакви, така че – да, най-вероятно е Джоузеф Диксън.

Джо иска да купи Левски?

Той твърди така, но нищо не се знае. Необходимата страст се усеща в думите и тона му, той дори ни напомни, че Левски е преди всичко любов. Документите бяха почти готови, формалностите останаха, българската компания беше под американската … Всичко е наред, но на този етап липсва най-важният атрибут на всеки купувач. Не забравяйте, нали?


С какво се занимава и кои са неговите партньори?

Хората чакаха Джоузеф Диксън като възкресения Елвис и пресконференцията му даде идеалната възможност да представи своята визитка. Въпросите в тази посока обаче го дразнеха ужасно. Чухме потвърждение за непретенциозната му футболна кариера, тогава всичко е забулено в мъгла. Среща с мощни и богати хора, успешни проекти за недвижими имоти, стотици милиони на негово разположение … Нито едно име, нито един пример, нито една банкнота. Лошо, много лошо.

Има ли инвестиционен план?

Може би, но той не го показа. Ако искате да спечелите обществено доверие и да впечатлите със сериозните си намерения, тази първа медийна изява трябва да се превърне в мултимедийна феерия. Слайдове, модели, спектакъл в звук и светлина. Като прикритие Джо не помисли или избра да не споменава нито една институция или служител. Говорих с кмета, срещнах се с главния архитект, запознах се с инвестиционния план на министъра, вашият премиер е отличен първокурсник, нещо друго би работило. Уви.

И така, всичко, което знаем за Джоузеф Диксън, е, че той се казва Джоузеф Диксън. Тук умишлено не се спираме на чувства, впечатления и интерпретации – от пръстена и връзката на кученце до топлите отношения с Благой Георгиев и значителното отсъствие на Наско Сираков. А поговорката казва, че този, който яде баницата, не е луд, нали?

Липсата на конкретика надува още повече версии – жокер, предпазител, нуждаещ се от помощ, голям бизнесмен. Въпросът все още е валиден – Джо Ментето или г-н Диксън?

В живота се случват всякакви чудеса, но засега ситуацията изглежда маловажна. Много лоши. Дори прилича на социален експеримент, организиран от британски таблоид.

Между другото, рационален подход към такъв емоционален проблем като футбола е почти невъзможен. Тоест обикновените фенове имат право да се молят горещо с широко затворени очи. Лидерите на синята общност обаче имат съвсем различна мисия – да търсят и отразяват истината такава, каквато е, а не както искат. Да запознава хората с реалността, а не да ги утешава и насърчава. Питане, не центриране, удобни топки. Досега провалът им беше впечатляващ.

А реалността е, че днес за Левски ще бъде трудно да започне ново първенство. Той няма треньор и почти няма играчи. Вместо пари той има само голи обещания. И мистичният инвеститор раздели феновете на вярващи и невярващи, сякаш е някакво божество.

Ето и първата ни среща с талантливия г-н Диксън. Очакваме следващите, ако има такива.

Source