Гроздан Караджов: Безплатните ремонти ще продължат първо без доплащане, после с 20%

Още през 2022 г. ще бъдат ремонтирани 3000 км пътни участъци, всеки ще види предварително кои, каза вицепремиерът и регионален министър

– Г-н Караджов, наистина ли е възможно през 2022 г. изведнъж да се намерят 2,8 млрд. лв. за поддръжка на пътищата? Досега сумите са били почти пет пъти по-малко.

– Възможно е тази сума да бъде заложена в бюджета. Молбата ми към бюджета за 2022 г. е да бъдат отпуснати 2 милиарда лева за тези цели. Останалите средства ще дойдат от такси, да не забравяме, че има още 100 милиона лева неплатени глоби за нарушения при ползването на пътната мрежа.

– Сигурни ли са? Не се случва да са издадени само актове и постановления за наказание, а никой да не ги събира тези пари?

– Тези суми се събират от Агенция Митници. Очакваме те да бъдат зачислени в бюджета на пътното ведомство. Тоест те ще бъдат използвани по предназначение.

– Не че парите нямат нищо общо с това, но как ще изберете кои пътища се нуждаят от ремонт тази година, а кои могат да почакат?

„Нашите пътища наистина са в ужасно състояние. Освен че са счупени, те имат износени маркировки, знаци и предпазни средства. Ето защо е изключително важно да инвестираме в пътната безопасност. Програмата ни е на 4 години и само през 2022 г. планираме да ремонтираме над 3000 километра. Тоест за 4 години ще бъдат ремонтирани 60% от цялата пътна мрежа на страната, и то онези пътища, които са в най-лошо състояние.

– Сигурно пътните фирми ще бъдат много доволни, но как ще бъдат избрани? Докато се провеждат незадължителни процедури, е възможно лятото да дойде и дори да свърши, когато ще може да се работи.

– Ще бъде голямо предизвикателство – както за компаниите, така и за нас. Защото ме притеснява и степента, в която АПИ има организационния капацитет да поеме два пъти повече работа. Не знам дали ще угодим на фирмите, но процедурите, предвидени в Закона за обществените поръчки, ще се спазват стриктно и скоро ще започнат.

Основният ремонт, за разлика от сегашния, изисква пълен комплект строителни книжа и разрешителни за строеж. Това не е правено от години. Практиката беше сегашният ремонт да започне и да стане основен с допълнения. Затова в момента преглеждаме договори за над 1 млрд. лв. само за миналата година.

След няколко дни ще научите за комисията, която назначаваме със съвместна заповед с министъра на финансите. Той ще определи за всяко конкретно нарушение какво може и трябва да се направи. След това започваме преговори със самите фирми и спазваме срока да ги платим до средата на годината.

– И така – откъде започват тези капитални ремонти, от какви пътища?

– Те ще бъдат определени максимално демократично и прозрачно. В четвъртък в МРРБ ще проведем работна среща между АПИ, Института по магистрали и мостове, АД „Магистрали“ и Министерството. Ще проверяваме и оценяваме готовността за работа по инженерните съоръжения, независимо дали са финансирани или не.

Втора точка ще бъде ремонтната програма за 2022 г. Подробна информация за състоянието на пътищата ще бъде предоставена за всяка една от областите. Ще излъчим срещата онлайн, за да могат всички граждани да се запознаят с проектите. Те ще имат две седмици, за да изразят мнението си, включително да подадат предложения за промени със снимки и видеоклипове на пътищата, които използват и смятат, че са в лошо състояние. След това окончателният списък за 2022 г. ще бъде публикуван на сайта на министерството и АПИ.

Всеки ден получавам десетки сигнали за различни проблеми с пътната инфраструктура. Последното нещо, което ме впечатли, беше изграждането на магистрала Европа. Видях шокиращи неща от обходите, които строителят направи, за да отклони движението – нещо като път, напълно опасен, недостатъчно видим. Пътуването из Калотина с кола е изключително рисковано, особено вечер през този сезон.

– Никой ли не ви изпраща снимки и клипове от задръствания около тунелите на АМ “Хемус”? Има и шок, особено през уикендите. Кога ще доживеем да видим тези тунели най-после да бъдат ремонтирани?

– Този ремонт ще приключи до края на април и използвам възможността да се извиня на всички граждани на България за причиненото неудобство. Тези тунели не са били използвани от десетилетия и дори е имало аварии с падащи лампи. В момента изискванията за такива пътни конструкции са многократно по-високи от тези, които са били през 80-те години на миналия век, когато са били произведени. Не искам да си измия ръцете да бъда министър само за няколко седмици, но наистина ги инструктирах да свършат възможно най-скоро.

– А защо искате парламентът да реши въпроса със завършването на “Хемус”? Наистина ли му предлагаш нещо?

– Мисля, че всички разбират, че това, което е направено с завършването на Хемус, е голям капан. Необходимо е да се направи някаква магическа трансформация на договорите за лизинг на оборудване и за доставка на материали в договори за изпълнение на СМР.

Този възел може да бъде развързан по два начина. Първо, министерството трябва да преговаря с фирмите, които имат договори с “Магистрала” ЕАД, за да се договорят условията за връщане на авансите в размер, в който не са завършили конкретна дейност.

Друг подход е да има решение на Народното събрание или закон да се разреже този гордиев възел. Освен това в рамките на този проект строителните работи се извършват без разрешение за строеж.

– Добре, но един от основните мотиви на ГЕРБ за “Хемус” беше да се намали времето. Затова обещаха, че магистралата ще бъде завършена до 2024 г., а сега вие, докато режете кръстовището, срокът ще мине.

– Този срок до 2024 г. не е и никога не е бил реалистичен. Проблемът е, че все още няма проекти на 3/4 от трасето, да не говорим за разрешения за строеж.

И никой – нито по време на временното правителство, нито сега – не спря строежа. Всички виждат, че се работи по първи, втори и трети участък. Едва сега, докато говорим, получаваме чернова за четвърти и пети раздел и скоро ще можем да работим по тях. И от там до деветата секция?

Съгласен съм, че вътрешните преговори изключват възможността за обжалване; намаляване на времето за изпълнение на проекта. Но това нарушава буквата и духа на закона за обществените поръчки. И това е важно от гледна точка на данъкоплатеца, нали?

— Вече казахте, че някои фирми, които са получили авансови плащания за Хемус, твърдят, че договорите им ще бъдат индексирани поради поскъпването на строителните материали. Но се усеща навсякъде в строителството. Какво правим например с много фирми, които санират ВиК мрежи за общо 1,9 млрд. лв.? Първо, какво трябва да направят общините, които съфинансират тези проекти, откъде да намерят пари, за да увеличат дела си?

– Трябва да съм напълно лишен от реалистичен поглед върху случващото се, за да си затворя очите за тази оценка. Има едно нещо – стоманата, желязото, бетонът, битумът, дървото наистина са поскъпнали в пъти. Много общини вече ни сигнализират, че фирмите искат да се откажат от проекти, защото не могат да работят на текущи цени. Подкрепям идеята за автоматичен механизъм, определен от закона, за индексиране на строителните материали според пазарната им стойност.

– Създавате фонд за подпомагане развитието на общините. Какво ще бъде, откъде ще дойдат парите и най-важното за какво ще се харчат?

– Този фонд ще бъде създаден от 1 милиард лева, които ще бъдат отпуснати от бюджета. Ще бъде сформиран управителен орган, ще бъдат определени правила за оценка и критерии за кандидатстване. Но говорим за голям брой строителни работи в общини, свързани със стари, изоставени проекти, с проекти за благоустрояване на микрорайони в населени места, където се извършват рехабилитационни дейности на инфраструктурата.

След подобни събития тези стаи обикновено остават в не особено добро състояние, дори ако подовата настилка е възстановена в първоначалния си вид.

Сега това може да се промени. Всички общини ще могат да кандидатстват с проекти за получаване на пари от този фонд. Все още не мога да кажа как ще се казва този фонд, има още няколко месеца до създаването му.

– Бюджетът на водния сектор тогава даде 1 милиард лева. Но има ли реформа в този сектор или високите цени на електроенергията сега ни принудиха да пестим вода и канализация от опасността да дръпнем превключвател? Според хора от сектора в момента в цената на водата в България са включени само ток и труд, инвестиции няма, защото не са правени.

– Принципно механизмът за ценообразуване на водата за крайния потребител не отчита инвестициите, направени с финансови средства от ЕС и държавния бюджет, а само дела, съответстващ на участието на съответното водно дружество в проекта.

Така че слуховете като „водопроводните мрежи ще бъдат ремонтирани, но водата ще стане много скъпа“ са само отчасти верни. Законодателят предвиди и механизъм за защита на потребителите от покачване на цените на водата. Тя включва средната работна заплата според НСИ за съответния отрасъл.

– Да ви попитам за още един милиард вече похарчен – за безплатна рехабилитация. Приключи ли безплатният обяд или следните програми отново имат програми за енергийна ефективност на дома?

– Каквото и да си говорим, очевидно е, че българите искат презастрояване, защото това поне значително намалява сметките за парно. Кметовете искат да продължат.

Тази инициатива съществува, тя е залегнала като проект „Подкрепа за устойчиво енергийно ефективно обновяване на жилищата” в Националния план за възстановяване.

Парите са 1,2 млрд. лв. без ДДС за жилищни сгради. Надявам се да бъде одобрен до 6 месеца.

Първата група проекти предвижда 100% финансиране при приблизително същите условия, както в Националната програма за повишаване на енергийната ефективност на многоквартирните жилищни сгради, т.е. жилищните сгради трябва да са в режим на етажна собственост, хората трябва да създават и регистрират сдружение на собствениците. Тази група няма да плаща допълнително за ремонт.

Втората група проекти осигурява финансиране за 80%. В рамките на определен период от време хората ще имат възможност да кандидатстват със 100% финансиране. След края на периода ще започне кандидатстването за 80% финансиране. Програмата ще стартира към края на годината.

обобщение

l Роден на 14 декември 1966 г. в Стара Загора.
l Завършил е Първа английска гимназия в София и Юридическия факултет на Софийския университет.
l Той е бил програмен координатор, генерален секретар и програмен директор на фондация „Отворено общество“ и ръководител на фондация „Демокрация“ до 2004 г.
l Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията до 2001 г. и ръководител на УС на БТК
l Народен представител в 43-то Народно събрание

.Source