Горещият въпрос за Любомир, който заплаши Митева със смърт, взриви обществото

„Защо един млад мъж просто харесва Любомир Яков заплаши Ива Митева? Защо позволяваме на млади хора с потенциал да бъдат маргинализирани? Според Веселин Стойнев фокусът трябва да бъде върху тези въпроси, а не върху самата заплаха, според анализа на Веселин Стойнев „Любомир Яков, който заплаши със смърт Ива Митева: горещ въпрос“, цитиран от Дойче веле.

Ето какво е написал:

Сякаш никой не е възмутен от заплахата за убийство на председателя на парламента Ива Митев. Но не защото такъв акт сам по себе си не е отвратителен и нетолерантен. И тъй като от обявяването си се използва за политически цели. И обхващаше всички човешки измерения.

Лидерите на „Има такъв народ“ (ITN) дори пропуснаха елементарна загриженост и съчувствие към колегата си, като веднага откриха пряка връзка между заплахата и гласуването за изменения на закона за Националната служба за сигурност, което беше предотвратено от ГЕРБ. ДПС и БСП.

Техните противници видяха заплахата като политическа постановка на противоположния знак. В съответствие с изискванията на добрата драма, институциите ще проявят решителност и ревност по отношение на Любомир Яков, а щастливият край на този шумен водевил предполага срещата на Митева с престъпник, получил морална прошка от жена и майка.

Нека поговорим за Любомир Яков
Но никой не се интересува от млад мъж извън сценария, в който му е поверена главната роля или в който самият той е получил. Защото политиците и ние, техните избиратели, се интересуваме главно от голямата политика, а голямата политика се отнася до големите, тези, които са на върха. И какво съчувствие към крадец, който отправя терористични заплахи за втори път.

Но напротив: голямата политика започва с малък човек. Малкият човек трябва да може да расте колкото е възможно повече. Целта на голямата политика е да запази броя на хората малък и да увеличи максимално растежа на всички. Това е смисълът на обикновената човешка общност. Но за да съществува общност от хора, първо се нуждаете от елементарно съчувствие към другия. Състраданието не трябва да бъде – необходимо е основно състрадание, за да може всеки да разбере защо е така. Все още не показваме нищо като Любомир Яков.

Малко известни факти за него обаче са достатъчни, за да очертаят профила на децата, останали без семейно образование, поради факта, че родителите им са заминали в чужбина. С Любомир съдбата налага още няколко утежняващи обстоятелства. Бащата не се връща и дори е осъден в Гърция. Самата майка отглежда три деца в постоянна бедност и умира, когато Любомир е само на 20 години. Той започва да ограбва, краде, проваля.

Баба Любомир проговори, заплашвайки Митева със смърт! Той излива гневни заплахи и куп признания

И животът му можеше да се развие много по -различно. Любомир е интелигентен млад мъж, който учи добре в училище. Майка му, учител и директор, възпита в него любов към четенето. Въпреки това, когато я загуби, губи всякаква подкрепа. Той все още има баба и дядо, но Любомир вече се е отървал от пътя му и скоро дядо му умира. Баба му понякога е последна инстанция, но вече се е отказала от него.

Няма смисъл да се казва, че други млади хора са се справили с по -трудна съдба. Или обратното – така че всичките 12 апостоли да не са безгрешни. Но когато говорим за голяма политика и се идентифицираме с ляво и дясно, трябва да разберем, че лявото и дясното започват точно тук.

Ако бяхме зряло общество
Ако сме социалисти, искаме да увеличим социалните помощи за майките, които отглеждат децата си сами. Ако сме либерални, ще търсим значителни образователни стипендии за деца на самотни родители, за да имат равен старт в живота. Ако сме консервативни, ще разчитаме на финансови и други мерки за защита на семейството. И в трите случая, всеки от своя страна, се нуждаем от активно участие на местни институции и общности – социални служби, община, църква, област.

А на национално ниво ще имаме дискусия как да развием човешкия потенциал, независимо от различията в семейната и социалната среда. Глупаво е да се говори за демографското (количествено) стопяване на нацията и да не се мисли за нейното качествено изкривяване. Ние не провеждаме голяма политика, ако позволим маргинализацията на млади хора, които имат потенциала да станат добри професионалисти и добри граждани.

Ако бяхме зряло общество, способно да провежда наистина голяма политика, центърът на инцидента с председателя на парламента нямаше да бъде самата заплаха, а защо Любомир Яков го направи. Проблемът ще бъде защо допуснахме изолацията на млад мъж, който при други обстоятелства вероятно би могъл да направи кариерата на Ива Митев. Но тъй като ние не сме такъв тип общество, ние назначаваме политици, чиято голяма политика е партийна. И с отвращение се отдалечаваме от наистина голямата политика и се маргинализираме като политическа общност.

Source