Галъп с разгорещено проучване на доверието в президента, премиера, правителството и парламента

Румен Радев започна мандата си с традиционно високо доверие и остава най-обичаната фигура в политическия живот на страната ни.

Това доказва проучване на независимата месечна изследователска програма Gallup International Balkan. То се проведе “лице в лице” сред 805 души от 6 до 14 януари.

Доверието в правителството нараства до 44,9% и надхвърля недоверието. Това показва натрупване на надежда за края на политическата криза, смятат социолозите.

Икономическите опасения обаче са големи, като 86,4% очакват цените да се покачат под 70% години по-късно, като накрая се доближават до 90% в края на първия мандат на Борисов и последвалите протести срещу високи цени.

Високо институционално доверие преди втория президентски мандат

Румен Радев влиза в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят.

Така рейтингът на президента в навечерието на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг, а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред другите политически фигури в страната. Личното доверие на Румен Радев е близко до институционалното.

Други фигури с положителни оценки през последните месеци са Кирил Петков с нарастващото самочувствие, характерно за нов премиер, както и Стефан Янев и Асен Василев.

Личното доверие към вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционното за нашето общество негативно отношение към политическите личности на страната. През декември 44,2% от българите й изразиха лично доверие, 41,2% казаха, че не й вярват, а останалите се поколебаха. Минимална част от българите не са чували за Илияна Йотова. Така че оценката е +3.

„Вътрешният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често завършва бързо с номинирането на мандат“, казват социолозите.

Начален кредит на доверие към правителството

След първия месец на новото постоянно правителство на Кирил Петков, за първи път от повече от десетилетие, делът на българите, които вярват на кабинета, надхвърли дела на тези, които не вярват.

За последно това се случи през 2009 г., когато на власт дойде първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44,9% от анкетираните българи изразяват доверие на новото правителство, а 39% не. Останалите не могат да преценят.

През последните години доверието в правителството остава стабилно на около 30%. По-сериозен спад настъпи през последните месеци на кабинета Борисов3, последван от нарастване на положителните оценки за правителството по време на двата официални кабинета Стефан Янев.

„Опитът показва, че разрешаването на политически кризи обикновено носи увереност, което се изразява в по-високо първоначално институционално доверие и надежда. Общественото мнение винаги следва в една или друга степен победителя. Едва няколко месеца след встъпването в длъжност обществото започна да оценява по-подробно работата на правителството по конкретни въпроси. Ще видим тази подробна оценка през следващите месеци “, казаха социологи от Gallup International.

Първи положителни сигнали за парламента

С началото на работата на новото 47-о Народно събрание се забелязва увеличение на дела на одобрение. През януари 31,9% от анкетираните са изразили доверие на парламента, 56,9% – недоверие. Останалите не могат да преценят.

Това е намаляването на “ножицата” между положителните и отрицателните оценки в положителна посока. Макар и при запазване на настоящата ситуация на негативни оценки.

Това е типично “бонусно” доверие в началото на мандата, както и очакваната инерция от последните избори. Електоратът на спечелилите партии също е голям ентусиаст на доверието в парламента. Тези бонуси за доверие обикновено са по-високи, когато нови хора влязат в политиката, казват социолозите.

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско ниво на доверие у нас. През десетилетията преобладаващото доверие в недоверието на парламента към парламента се прояви само два пъти – след кризата от 1996-1997 г. и когато НДСВ дойде на власт.

Парламентът се превръща в център на негативно отношение към партийната политика.

През последните години доверието в парламента се задържа около 20%, а от средата на 2020 г. наред с протестите делът на положителните оценки падна до под една пета, припомнят социолозите.

Случаят със Северна Македония

60,8% от българите смятат, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълни сключеното с България споразумение.

15,3% от пълнолетните българи са на мнение, че страната ни в никакъв случай не трябва да подкрепя Република Северна Македония в членството в ЕС, а 7,6% избират варианта на България да подкрепи Македония като член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да отговорят.

Данните показват високо ниво на принципна подкрепа в нашето общество за присъединяването на Северна Македония към ЕС, но с ясно условие за съгласие от съседа ни преди това. Позицията по този въпрос е значително по-строга в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6,1% от българите смятат, че страната ни при никакви обстоятелства не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС.

51,1% са на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, но едва след бързото изпълнение на условията на споразумението между двете страни, а 8% са на мнение, че трябва да подкрепим нашия съсед от ЕС . членство без никакви условия. Два пъти по-висок е делът на затруднилите се с отговор (34,8%). Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебливците наистина са заели твърда позиция, твърдят социолозите.

Данните на Gallup International са от последната вълна от лични проучвания между 6 и 14 януари, с добавяне на предишна вълна през декември 2021 г. и ретроспектива на почти десетилетие предишни изследвания. Последната вълна от проучвания включва 805 пълнолетни българи.

.Source