В продължение на 33 години сме гледали само Земята – можем ли да се върнем към космическата игра?

52 години след като Армстронг посети Луната, състезанието се премести на съвсем ново ниво.

„Една малка стъпка за човека, един голям скок за човечеството“ – тези думи точно преди 52 години американският космонавт Нийл Армстронг остави своя отпечатък в историята, ставайки първият човек, стъпил на лунната повърхност.

Тези думи отекват в ушите на милиони зрители и слушатели, живеещи на 386 000 километра на Земята, които гледат операцията на живо по телевизията и радиото.

50 години след успеха на мисията Аполо 11, НАТО ще го направи

разпознава пространството

за легитимен

защитна зона

– факт, илюстриращ промяната в развитието на космическите програми.

Днес космическите пътувания вече не са национална инициатива, какъвто беше случаят по време на космическата надпревара между Студената война между САЩ и Съветския съюз.

Надпреварата вече е в ход между най-мощните технологични корпорации.

Най-новите примери са космическият полет на Джеф Безос в Амазонка. (виж страница 17) и милиардерът Ричард Брансън.

В България темата за нашите космически амбиции беше подчертана преди седмица от ръководителя на „Има такава нация” Слави Трифонов, който определи като приоритет изпращането на първите български астронавти в НАСА – мъж и жена, и с тях представител от Северна Македония.

Този приоритет предизвика много критики в социалните медии – реакции като „оправихме всичко останало, така че влязохме в космоса и също ще изпратим македонци“.

Когато става дума за идея

Пак България

вдигнете очи

в космоса,

трябва да помислите за Атлантическия клуб и неговия президент, мечтателят Соломон Паси. Който преди 30 години пръв заговори за България, гледайки НАТО.

Паси наскоро посети Иво Сиромахов по телевизионния канал Слави Трифонов 7/8, където присъди 10 точки, по които Атлантическият клуб работи. Не е ясно дали това има нещо общо с намеренията на астронавтите в предаването „Има такива хора“.

Но след няколко дни – на 26 юли, по инициатива на Атлантическия клуб, събитието „Здравей, космос. България говори! »По време на видеоконференцията с Международната космическа станция българските студенти ще имат възможност да

питам

вашите въпроси

космонавти

Събитието ще се проведе в 17:00 в Софийския технически парк с подкрепата на НАСА.

Здравей Космос! Говори България! »Провежда се с подкрепата на НАСА и посолството на САЩ в София по повод 30-годишнината на Атлантическия клуб в България. „24 часа” също празнува 30-годишнината от своето основаване и по този повод е информационният партньор на проекта.

Последният голям космически проект в България е осъществен преди 33 години, през 1988 г., когато нашият космонавт Александър Александров е бил на орбиталната станция „Мир“.

Преди него на 10 април 1979 г. на борда на космическия кораб „Союз-33” Георги Иванов става първият български космонавт.

Соломон Паси: Ако се държим като богатите, те ще забогатеят

Нашите пилоти се обучават в САЩ за F-16 – ние сме много по-близо до пилотирането на ракети.

– Tтрябва ли бъдещото правителство да продължи усилията си за разработване на бъдещи космически проекти?

– Инициатива „Здравей Космос! Говори България! »С подкрепата на НАСА и посолството на САЩ в София, той създаде изключителен национален образователен клъстер STEM, способен да стартира национална космическа програма, завършила с третия български космонавт.

– Преди 52 години на този ден Нийл Армстронг стъпи на Луната, която остава в историята като „голям скок за човечеството“. Как България може да се присъедини към космоса?

– Много просто – въз основа на историческата им слава и въображението на младите хора. Днес сме много по-близо до пилотиране на ракети и космически станции заради българските военни пилоти, които в момента преминават обучение в САЩ за пилотиране на нашите F-16.

– Неведнъж сте казвали, че ние като държава се нуждаем от големи цели. Разбира се, не можем да се сравняваме с ресурсите на страни като САЩ или с ресурсите на Илон Мъск, Джеф Безос или Ричард Брансън …

– Мъск, Безос и Брансън не пилеят, а печелят пари с всяко действие. Ако България се държи като богата, всички ще станат богати. Като начало трябва да платим членски внос и да се присъединим към Европейската космическа агенция, което е минималната инвестиция с потенциал за максимална възвръщаемост. Тъй като африканската държава Гана има своя собствена космическа програма, България не бива да се страхува. Важното е въображението, посоката и заразният пример, с който световните лидери ни вдъхновяват.

– Виждаме, че космическите полети вече не са цел на отделните държави, а са и въпрос на частен бизнес. Как може да помогне бизнесът у нас?

„Имаме феноменален бизнес, който може да направи чудесата на космоса.“ Можем да правим висша наука в космоса – медицина, биология, антиейдж, физика, астрономия, инженерство, космически рециклируеми … и всичко останало. Но преди всичко се нуждаем от умишлена държавна политика, която подкрепя и обединява ума и таланта на нацията и въображението на нашите деца.

BAS с най-малко 25 разработки за космоса

Ярослав Прохасков

Уникални научни разработки на български учени работят в космоса, а в момента се подготвят и други. Има поне 25 такива.

Едно от най-значимите постижения е разработването на дозиметри на Люлин за измерване на радиация в космическото пространство, което се изпълнява от екипа на секция „Слънчева земна физика“ към Института за космически изследвания и технологии на БАН.

През 1988 г. на орбиталната станция MIR стартира първият от инструментите на Люлин. Модификации на това научно оборудване и до днес успешно работят на Международната космическа станция и в различни космически полети до Луната („Chandrayan 2“) и Марс („Exomars“). Дозиметрите се използват и в авиацията, – обяснява доцент, доктор на техническите науки Деница Борисова, научен секретар на института.

Заедно с учени от институтите по неорганична химия, органична химия и металургия на БАН се разработват сплави, които ще се използват в космоса и се използват успешно в медицината и самолетостроенето. Засега това е само научна разработка, с надеждата производството да се осъществи в България.

Учените от института продължават да разработват космическа оранжерия, така че астронавтите да имат пресни зеленчуци в допълнение към лиофилизирана храна (замразена и изсушена във вакуум), например. „Важно е до вас да има живо земно растение на стотици хиляди километри от Земята“, казва доц.

В момента учените работят в областта на дистанционното наблюдение на Земята от космоса. Проектите са фокусирани върху непрекъснат мониторинг, който включва мониторинг на чистотата на земната атмосфера, оценка на площта и състоянието на водните тела, оценка на състоянието на растителната повърхност за нуждите на земеделието и горите.

В много случаи нашата работа надхвърля науката и е от полза за всички тук на Земята “, обобщава доцент Борисова. Българските учени са търсени с чуждестранни партньори – гаранция за авторитета ни в космическата наука.

Source