Вторият в света се завърна у нас Мартин Стоев призна: „Този ​​медал е най -скъпият за мен.

Има проблеми в мъжкия волейбол, нещата вървят зле, каза треньорът.

Мартин Стоев, треньор на българския национален отбор по волейбол до 19 години, призна, че сребърният медал от световното първенство в Иран е най -скъпият медал за него. Треньорът говори пред медиите днес на летище София, след като екипът ни се завърна от Техеран.

Там в четвъртък загубихме финала от Полша с резултат 0: 3, но преди това трябваше да се справим с Италия и Русия – двата първи отбора на планетата от последното световно първенство.

Успехът е огромен и Стоев напомни, че мисията му с този набор от волейболисти все още не е приключила.

Той работи с юноши под 16 и 17 години, а след това с отбор под 19 години (практически в един и същ отбор) в продължение на 4 години и непрекъснато влиза в топ 4 на най -големите европейски и световни първенства в различни възрастови групи.

Европейското първенство до 20 години на УЕФА наближава 2022 г., последвано от шампионата за юноши до 2023 г., а крайната цел е ядрото на този отбор да бъде в мъжкия отбор за Олимпийските игри в Париж 2024 г., или точно след нея.


„Този ​​медал е по -ценен за мен от медал с мъжкия отбор като треньор и златен, както с младежкия отбор, като участник“, каза Стоев на летището при завръщането си. „Доволен съм от представянето ни, но не съм шокиран. Във всяко първенство, в което участвахме, а сега играем на финал, имаше лека умора и играхме с много силен противник.

Всъщност в шампионата имаше осем страхотни отбора, всеки от които можеше да стане шампион. Може би само Полша беше по -добра от другите. Те ни надминават по индивидуални умения, трябва да ни настигнем. Трябва да наваксаме.

Трябва да получим това, което все още ни липсва от това световно първенство, да се подготвим за европейското първенство догодина и да се представим още по -добре. Ние можем.

Най -ценният беше четвъртфиналът с Италия, защото влизането в четворката е повратна точка, това е основното. Ако отпаднете преди четири, ще загубите. Когато влезете, вече можете да мечтаете.

Разбирам какво сме направили, а играчите вероятно още не са го направили. Няма рецепта за успех, момчетата са с високо качество, тренират добре и се представят добре. Повечето от тях играят в Суперлигата, напредват. Но има и други екипи, които напредват. Синът ми играе в отбора, когато играе добре – това е добре, когато не играе добре – лошо. Не ги споделям, синът на Владо Николов също е в екипа, но за мен всички те са еднакво важни.

Темата за мъжкия волейбол е дълбока. Според мен това не се прави както трябва от много години. Ще бъде трудно да се излезе от тази ситуация в момента ”.

Source