Времето за бетонни оазиси в Пловдив свърши. Никой не иска да живее в гипсокартон

©

Кметът на Пловдив Здравко Димитров говори за инфраструктурните проекти на града

– Г-н Димитров, как бихте коментирали данните на Националния статистически институт, според които едва през първото тримесечие на годината в Пловдив започва строителство на 713 апартамента и частни къщи, което е с 84 повече. % годишно. Това нов етап ли е в преустройството на Пловдив?

Пловдив се развива и расте, защото е най-големият индустриален център в България. Постоянно се отварят нови индустрии, които привличат все повече млади хора да учат и живеят тук. Има нужда от жилище, има търсене и има предлагане. Не можем да спрем инвестиционния интерес.

Можем обаче да изритаме топката към строителите, да им предложим нов, по-отговорен подход, който ще направи техния бизнес модел по-успешен. Време е инвеститорите да преосмислят приоритетите си, защото пазарът вече е станал много по-взискателен. Никой не иска да живее в общи къщи от бетон и гипсокартон. Времето на „оазисите“ в Пловдив отмина. Ясно е, че пазарът ще се възползва от онези, които предлагат на бъдещите собственици на комплекси и сгради с повече зеленина, паркоместа и други удобства. За съжаление законът позволява доста плътно строителство, но решението остава за всеки инвеститор поотделно. Да не забравяме, че всяка сграда е лицето на своя строител, неговата визитна картичка.

Мисля, че отговорният бизнес знае това и вече го прилага в своите проекти – той предлага висококачествено строителство, удобни жилища, ниска консумация на енергия, добра инфраструктура като детски площадки и зелени площи, помещения за майки, деца и хора с ниски доходи.

„Въпреки това общината не може да разчита само на отговорността на инвеститорите и да остане пасивна в процеса на задълбочаване на реконструкцията. Какво прави администрацията за увеличаване на зелените площи в Пловдив?

Анализ на зелената система в новия Генерален план показва, че зелените площи съставляват 30 процента от общата площ на града. Те не са достатъчни, но тъй като общината е ограничена в границите си, нейната територия не може да бъде увеличена. Трудно е да се създадат нови паркове. В този смисъл е много важно съществуващите зелени площи да бъдат защитени като територии, застроени и защитени от строителство.

Виждаме необходимостта от строителство в подножието на хълмовете, недалеч от Лаута и центъра за отдих и култура. Особено внимание трябва да се обърне на околните паркове и площади, както и междукварталните пространства. Има резерви за изграждане на нови зелени площи в нови търговски центрове, училищни дворове и детски градини. Трябва да се възползваме от всяка възможност за допълнително озеленяване. Ще търсим собственици на частни имоти в близост до паркове и хълмове и ще търсим диалог с тях. Нека да стигнем до разбирателство и да намерим решение как да съхраним и развием „белите дробове“ на града.

Администрацията носи отговорност да работи за подобряване на зелената система за смекчаване на въздействието на глобалното изменение на климата и осигуряване на по-добро качество на живот на гражданите. Разбира се, тези мерки са свързани с подобряване на качеството на въздуха в отоплителните системи на жилищата, въвеждане на зони с ниски емисии, мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта, насърчаване на електромобилността и др. Бъдещето принадлежи на зелените градове.

– Невъзможно ли е да се върнат някои парцели, които са предоставени за подобрение, но са прехвърлени в частна собственост по различни процедури? София например отделя 20 милиона лева годишно за тази цел?

Анализирахме всички парцели, които попадат в зоните, предназначени за това или онова озеленяване. Всъщност проблемите се натрупват през годините. Трябва да се вземат предвид незадоволителните резултати от прилагането на значителна част от политиките на Зелената система на нашия град. София с огромен бюджет е трудно да разпредели пари за закупуване на частна земя. Пловдив на този етап не може да си позволи да разпределя такива средства. Затова трябва да се съсредоточим върху поддържането и развитието на съществуващите зелени площи.

Наближаваме завършването на новия Интегриран план за развитие на общината и помолих главния архитект Димитър Ахрянов и авторите на новия ОУП ясно да идентифицират териториите за нови паркове и да опишат съществуващите, които трябва да бъдат разширени. и реновиран. Целта е да влезе в PIRO и да може да търси европейско финансиране за мерки за увеличаване на биологичното разнообразие, изграждане на „зелена“ инфраструктура в градската среда, вкл. създаване на зелени пояси за намаляване на замърсяването и адаптиране към изменението на климата. Средствата за тези цели ще бъдат предоставени по Оперативна програма „Околна среда“ за 2021-2027 г., Програмата LIFE и Националния план за възстановяване и устойчивост.

– А кои са тези проекти, които искате да реализирате и откъде идват парите?

Важно е да се създадат обществени зелени площи в южните, северните и източните райони. Именно в тези зони зелените площи за обществено ползване са под минимума. Той ще се намира в „Север“. между магистрала Рогошко и река Марица, а в „Южен“ ще бъде между „Коматево“ и „Прослав“. Ще търсим и европейско финансиране и обещаваме да изградим нов парк в Източния регион.

Паркът за култура и свободно време също е изключително важен елемент от градската среда. Той не трябва да променя режима си и да разрешава строителство на своята територия. Предполагаме Парк за култура и свободно време, Масов гроб, гребна база, втори гребен канал и строителен план. социализацията на река Марица ще бъде включена в мегапроект, който ще излезе извън Пловдив.

Представете си, че можете да прекосите града пеша или с колело от изток на запад и да стигнете до язовир Оризаре. Тази зона има голям потенциал за развитие като зелена зона за отдих и спорт и не бива да допускаме повече строителство там. Ще потърсим там всички собственици на частна собственост и ще намерим общ език за опазване и развитие на парк „Отдих и култура“.

Source