Висшият съдебен съвет не може да остане остров на блаженството – анализ



© Юлия Лазарова

Няма дори признаване на проблема, което би било първата стъпка към реформа.

Правният съветник на президента Иванка Иванова разказа пред БНР за европейския доклад, обявен вчера за хоризонталната принципа на правовата държава в България и предстоящото разглеждане на искането на министъра на правосъдието за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор Иван Гешев.

Трябва да разделим оценката на доклада на две части. Като политическа оценка – от гледна точка на българските национални интереси, е по-добре да имаме този доклад, дори да повторим предишните заключения. Въпросът е, че в тази област на мониторинг – независимостта на съдебната система и борбата с корупцията – една година е абсурдно кратко време и не могат да се очакват значителни промени в рамките на една година.

Но от научна гледна точка, първият доклад беше остро критикуван за това, че не съдържа реален анализ на проблемите на отделните държави и много показатели за измерване на напредъка са противоречиви. Например броят на присъдите на най-високите нива на управление.

Докладът изброява редица факти, за които няма надежден анализ. Този анализ може да се извърши на място в новооткритото Народно събрание. Целият механизъм на този доклад на европейско ниво е предназначен, от една страна, като повод за разговор между държавите-членки, но също и в тях, и е предназначен като превантивен механизъм, а не като инструмент за това какво да се прави , следователно няма препоръки и график.

Оценките на пресцентъра на прокуратурата не винаги се основават на обективно възприемане на фактите. Нашата прокуратура трябва да претърпи реформите, които се провеждат с нейно участие. Но толкова далеч от там Дори не виждам признаването на проблема като първа стъпка към реформа.

От гледна точка на гражданите, протестиращи срещу избора на Иван Гешев след избирането му за генерален прокурор, и оценките на Европейската комисия, която първа повдигна въпроса за независимостта, наказателната отговорност и отговорността на генералния прокурор като цяло , има пълно съвпадение между тези две оценки. Само нашата прокуратура вярва, че всичко е наред.

Много често присъствието на външен мониторинг у нас се използва като средство за „измиване на ръцете“ и настояване за бавни законодателни промени.

Висшият съдебен съвет (ВКС), колкото и да се ползва с гаранции за независимост, не може да остане остров на блаженството сред тази вълна от обвинения срещу главния прокурор и прокуратурата като цяло.

Тук говорим за закона. Висшият съдебен съвет е длъжен да инициира процедурата за отстраняване на главния прокурор от длъжност. Дали ще успее да събере мнозинство, за да вземе реално решение, е отделен въпрос. Но ситуациите на дебнене и кворум трябва строго да се избягват. те трябва да имат основно чувство за самосъхранение. Ако откажат да прилагат закона, това ще бъде сериозно нарушение от тяхна страна.

В рамките на процедурата главният прокурор има право и трябва да бъде изслушан устно от Висшия съдебен съвет, защото само така му гарантираме правото на справедлив процес в случай на отстраняване от длъжност. Той има право да изрази своята гледна точка и да се защити устно пред съвета.

Можете да чуете всички интервюта в аудио файл.



Различни гледни точки са представени под заглавието „Анализ“, изразените мнения не е задължително да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.

Source