Боряна Димитрова: Най -голямата сила на проекта на Кирил Петков може да бъде най -голямата му слабост – Интервю



© Юлия Лазарова

Всички вече говорят публично за евентуален политически проект около временния икономически министър Кирил Петков (от който зависи – прочетете темата „Дневник“ тук). Официалните отговори по тази тема ще се появят през следващите седмици. “Дневник” поиска мнението на анализаторите по този въпрос. Представяме ви коментара на управителя на компанията “Алфа Рисърч” Боряна Димитрова. Разговорът идва с размяна на въпроси и отговори по имейл. (Повече по темата – тук).

Ако погледнем настоящия момент – преди вторите предсрочни парламентарни избори – има ли потенциал за нов политически проект и от какъв тип?

– Една от тъжните истини за българския политически живот е, че на всяка задънена улица, а настоящата несъмнено е една и съща и при всяка промяна в икономическите слоеве винаги се търси решение в нови проекти. За тези от нас, които имат по -дълга партийна и избирателна памет, вече е трудно да се изброи колко „нови проекти“ са преминали през политическия калейдоскоп през последните десет години – Меглена Кунева, Бареков, Яне Янев, Георги Първанов с АБВ. , Слави Трифонов. Всеки от тях първоначално беше очарователен или поне очарова част от публиката, а след това бързо или дори по -бързо тръгна на път.

В момента, след двойния провал на протестните партии да сформират правителство, с катастрофално развиващите се отношения между тях и опасенията за възможното въздействие на този процес върху президентската кампания, следват очакванията за нов политически проект да замени неуспешния нов от предишните избори.

Има ли шанс политическият проект да предизвика “сензация” и да влезе в парламента, ако се “появи” месец или два преди изборите? И ако да, защо?

– Винаги има шансове да влезеш в парламента. Проблемът с “проектите”, за разлика от изграждането на партия, например, не става въпрос за влизането им в парламента, а за способността им да постигат дългосрочни политически успехи в редица правителства, за разлика от опортюнистичните цели, които ги пораждат.

Що се отнася до фурора, често съм трезво скептичен към него. Изборните „вълни“ в българската политика намаляват с времето. Достатъчно е да сравним почти двата милиона гласа, получени по време на възхода на Сакскобургготски, повече от милион при Борисов, с гласовете на Трифонов сега, за да видим този очевиден спад. Очакването, че ще има „силно“ ново политическо образувание, което ще удави всички останали, ми се струва малко неоснователно. Това е подобно на позицията на онези анализатори, които предвиждаха „този вид живот“ за ITN, коалиции на протестни партии преди 3-4 месеца и сега са яростни критици на тази конструкция.

Разбира се, много може да се промени или изгради през последните два месеца преди изборите. Докато не получим по -точни измервания, е рано да говорим за числа. Във всеки случай подобен проект няма да има привилегията да бъде извън и над „партиите“, чиято позиция обикновено изплаща дивиденти, но ще стане част от партийните играчи с всички произтичащи от това последици.

Как оценявате потенциала на проекта на временния министър на икономиката Кирил Петков, който вече се обсъжда?

– Първо, не знаем дали наистина ще се осъществи такъв проект. В момента имам чувството, че медиите и анализаторите участват в завършването на вече стартирал бизнес модел, създавайки разширена реалност за него. Коментари, хипотези, вкл. мълчанието на двамата министри Петков и Василев (ред. – министър на финансите Асен Василев) създава благоприятна почва и задвижва колелото на очакванията – това е ситуацията от гледна точка на електоралната социология и психология.

От гледна точка на по -строга политическа логика, такъв проект е изправен пред ключов проблем – най -голямата му сила може да бъде най -голямата му слабост

Има потенциал за развитие на този проект, ако се позиционира като пропрезидентска партия. Заявление, за което вече е подаден временно изпълняващият длъжността премиер Стефан Янев. И двете държави – „проект“ и „президентски“ – се нуждаят една от друга и ще се подкрепят взаимно в предстоящата паралелна кампания за президентски и парламентарни избори. Каквото и искане направи Кирил Петков. Възможно е местните структури, които работят за Радев, да работят и за Петков -Василев – което може да не е така при някои парламентарни избори догодина. Възможни са преливане на гласове и други подобни важни организационни предпоставки.

Проблемът е, че дори и с мълчаливото одобрение на подобен проект, Радев би играл открито срещу партиите, които го номинираха и които го подкрепят. Накратко, това, което би било плюс за него в президентската кампания, би било удар по партиите, които го подкрепят в парламентарната битка. мисля, че потенциалът на този проект ще зависи от това как се развива този първоначален конфликт.

Време ли е за неговия проект? Ако не опита тези предсрочни избори, няма ли да отмине най -силният му момент?

– Както споменах, съдейки по признаците, които виждаме досега, този проект изглежда е тясно свързан с вижданията на президента Радев за неговото политическо бъдеще и ролята, която би искал да играе през втория президентски мандат. Следователно в известен смисъл този проект се стартира спешно.

Не бива обаче да се изключва възможността двама министри да говорят заедно с „Демократична България“. Христо Иванов ги нарича „наши поддръжници“, Петков е един от основателите на „Да, България“. Двата конкурентни политически проекта със сигурност ще създадат напрежение между избирателите на тази формация, независимо дали сега или на бъдещи избори.

Кой от избирателите ще привлече Петков? И как това ще се отрази на други политически играчи, особено на Демократична България?

„Предвид сегашното позициониране на проекта, той несъмнено ще привлече гласоподаватели от широк политически спектър. Вероятно на първо място от формациите, избирателите на които най -силно се идентифицират с двамата министри – „Демократична България“. Освен това от други протестни партии в по -широк смисъл, вкл. и от БСП.

За мен големият въпрос, който ще търсим в допитванията (ако този проект бъде създаден) е дали той ще разшири сегашния потенциал на протестните партии чрез създаване на президентско мнозинство, или ще отдели избирателите от тях, създавайки още по -голяма фрагментация .


Какво ще повлияе на проекта и резултатите от предстоящите избори?

– Отговорът на този въпрос предполага наличието на хипотеза за хипотези. Нека първо да видим дали и как ще бъде създаден този почти митологичен проект. Най -общо казано, три фактора могат да окажат най -голямо влияние – времето на парламентарните и президентските избори, плътността на изборната подкрепа, т.е. харесвам как ще протече проектът от успешната първа фаза, гласуването в избирателната урна през втората и , не по -малко важно, – от отношенията с политическите сили, до които е най -близък.

Ще бъде ли по -лесно за такъв кандидат да се включи успешно в президентската кампания?

– За такъв кандидат е политически изключено и невъзможно да влезе в президентската кампания, настоящата, защото означава да играе срещу Радев. И това ще подкопае проекта отвътре, оставяйки го на единия крак.

Source