Борисов оцеля като плевел – Мнения, акценти и коментари по горещи теми

ФАКТИ публикува мнения от широк кръг гледни точки, за да насърчи конструктивната дискусия.

Невероятно, но през 2020 г. „Една книга“ (както някога я нарече Noisy) оцеля. И той оцеля под абсолютно безпрецедентен натиск в неговото разнообразие. Това не бяха записи, не бяха пръти, пакети, пистолети и кутии, не беше пандемия и рушаща се здравна система, не бяха протести, полицейско насилие и отворени писма, не беше Васил Божков, това не беше Барселона или Мис Бикини. Не беше Цветан Цветанов, не беше външен натиск и сигурно пропускам много неща, които ще свалят всеки министър-председател във всяка нормална държава. Но Борисов оцеля. Въпреки това.

Означава ли това безпрецедентно оцеляване, защото страната ни се води от непоклатим титан, способен да се справи с всякакви предизвикателства? Означава ли това, че ние като нация нямаме нищо по-добро да ни управлява? И означава ли това оцеляване, че Борисов е незаменим?

Оцеляването на Борисов в никакъв случай не беше героично, той оцеля като плевели и някои болести – те гнездят и няма изкореняване. Борисов оцеля грозно: раздаваше пари, крие се зад внуците си и избягва парламента, както и центъра на София. Той оцеля не като държавник, а като дървар.

Най-важното е, че Борисов оцеля в контекста. И това е контекстът, зададен от него и неговото ръководство. Борисов оцеля като лидер на нация, която вече десет години губи своите етични, морални, социални и морални основи в резултат на неговото злонамерено влияние.


Ако имаше морал, Борисов щеше да подаде оставка. Но той не го прави. Ако днес като нация имахме по-висок основен морал, щяхме да го свалим и да го върнем назад във времето.

Една от най-големите вреди, които Борисов е причинил (той е направил това през цялото си управление, но през последната година е особено агресивен в тази област), е нанесена на нашата колективна ценностна система. Ремонтът и възстановяването му ще бъдат много по-трудни от асфалтирането на път или хвърлянето на тръби и наричането им „междусистемни връзки“.

Борисов поразително ми напомня за Краля от Краля на плъховете от Джеймс Клавел. В един извратен свят, свят на военнопленници, в който преобладава болестта и човешкото достойнство е в канализацията, а навсякъде воня на опасност и безнадеждност, кралят е кралят. Но когато войната свърши и нормализацията е точно зад ъгъла, кралят е нищо – той отново е онова просто момче от Американската банка, от което сега всички отклоняват поглед. И той не е военен герой, независимо че е бил военнопленник.

Автор: Мартин Димитров, PR експерт

България

Source