Бижутер: Масата след мача е най-ценното нещо в аматьорския футбол

Христо Йовов е най-популярният играч, напуснал Своге и дори стигнал до Шампионска лига. Сега 44-годишният бивш атакуващ халф и крило на Левски, Локо София, Мюнхен 1860, Литекс и Арис Лимасол радва феновете с игра в А ОФГ София – Запад, а неговият отбор Сини орли (Своге) е приятна изненада след есенната титла, завършвайки трети в дебютния си сезон.

Бижутера, 4-кратен шампион и 2-кратен носител на Купата на България, говори за футбола в четвърта дивизия и романтиката на селските стадиони в специално интервю за Тема Спорт.

Христо, какво е да играеш на A OFG и какво ти дават тези мачове?

– Доставят ми удоволствие да играя на големия терен. Всеки професионален, дори и непрофесионален играч, знае, че усещането там е несравнимо, не може да се компенсира с малки голове или джитбол. Но аз не играя толкова много. По-скоро помагам. Местните момчета искаха да създадат отбор, защото много от тях играха на определено ниво – сравнително млади са, около 30-годишни. Попитаха ме дали мога да направя нещо, за да помогна и аз се съгласих. Създадохме клуб и играем за забавление. Някои идват дори от София на мачовете.

Каква е вашата роля като лидер, мотиватор, треньор?

– Разбира се, че не съм треньор, лидер също. Най-точната дума вероятно е мотиватор. Опитвам се да присъствам на всички мачове. Понякога, когато няма достатъчно хора на пейката, излизам и играя. Но всичко е свързано със спорт и здраве, заради любовта към футбола. Клубът ни няма Младежка лига, нямаме юношески формации, които да отговарят на изискванията за влизане в Трета лига, но нямаме възможност.

Колко време успяваш да помагаш на терена, как се чувстваш физически?

– Дори имам цял мач, не съм на достатъчно високо ниво, но както казах, нищо не може да замени удоволствието от футбола. Особено когато играем на добър терен, тъй като някои отбори имат добри стадиони, гледам да участвам.

Бяхте ли изненадани от третото място на Сините орли (Своге) след есенната част?

– Нямам толкова детайлен поглед върху нещата. Има няколко отбора, които се открояват и имат амбиция. Например един Екундайо Джайоба играеше в Драгоман и отделно имаше 3-4 черни момчета в състава им. Не знам дали играят за самата игра или получават пари, но е ясно, че клубът им има амбиции. Не знам как се развиха кариерите на тези чуждестранни попълнения, но доколкото разбирам, някои от играчите им играха в Б група и определено имат някаква селекция. Екипът ни се състои от момчета, които играят на доста добро ниво. Единственото нещо е, че отборът не ходи на тренировка и понякога пропускате мачове поради спешни лични въпроси през уикенда.

Кой есенен мач си спомняте?

– Този е срещу Драгоман, срещу Джайоб, защото ни беше първи мач. Те стояха добре и заслужаваха да спечелят, но в крайна сметка трябваше да сме 2-0. Смешното е, че ни притискаха през цялата игра, губеха позиции, дори гониха топката, защото в долните дивизии няма деца близо до стотната, които да подадат топката – така се опитаха да спечелят време, но в крайна сметка в 90-ата и 93-та минута вкарахме по два гола, а треньорът беше много нервен. Но Драгоман трябва да е спокоен – ясно е, че са готини и не трябва да се притесняват да станат първи.

Всъщност Драгоман завърши есенната част с две поражения, но и двете срещу сините орли…

– Да, победихме ги при гостуването с резултат 5:2.

Как избрахте името на Blue Eagles за вашия клуб?

– Всъщност това е едно от традиционните имена на местния футболен отбор в Своге, поради което момчетата го избраха. Освен това в отбора има само местни футболисти… Няма нищо общо с миналото ми в Левски.

Как местните фенове и публиката възприемат пристигането на втори отбор в града?

– Както навсякъде в такива градове – сензациите са противоречиви. Някои се радват, други са възмутени. Но всичко е в рамките на нормалното. Когато хората видят, че един отбор е изграден от любов към играта, нещата се успокояват с времето.

Усещаш ли, че името ти предизвиква интерес към мачовете ти, заради теб идват ли хората на стадиона и изобщо те помнят ли?

– Едва ли. Някои хора определено ме помнят, но наскоро изчислих, че минаха 10 години, откакто се оттеглих от футбола. Освен това не съм пряк участник във футболните процеси у нас. Обикновено ме забравят, а младите хора се интересуват и от чуждестранни гиганти и звезди. Това е нормален начин на живот…

Единият си тръгва, другият се сменя, нали?

– Паднах – друг ще ме замести (ба – Йовов цитира стихотворение на Никола Вапцаров “Борбата е безмилостно жестока”).

Интересуват ли се съотборниците от вашата личност, вашето футболно минало, поглъщат ли ви на терена?

– Като цяло всички момчета бяха част от футбола – някои тренираха, докато станаха мъжествени, но не се реализираха, други продължиха, така че това са момчета, които са израснали около играта и ме познават добре. А Своге не е толкова голям град и няма толкова много играчи, които са достигнали толкова високо ниво като мен. Донякъде може да се нарече футболен град, защото предвид големината на Своге имаме изяви в групи А и Б. Но аз сравнявам това с броя на феновете и зрителите. Когато имаш 100 човека вкъщи, говоря за Своге Атлет, който се представя на добро ниво във Втора лига, не ми харесва. В града просто няма футболна култура, но може би ни липсват големи успехи и затова.

На кой стадион играеш и колко зрители идват на мачовете ти?

– Поставяме помощно игрище на Градския стадион в Своге, където играе Спортистът. Аудиторията ни е 50 души, понякога 100 души – предимно при топло време. Знаете, че приятели и роднини се събират в квартални групи. Но често дори в Първа лига има толкова голяма публика от мачове.

Кои са основните трудности за един млад клуб като Сините орли Своге, единственият проблем са финансите? Например, как покривате хонорарите на съдиите?

– Аз съм на мнение, че когато се опитваш да правиш нещо или ще играеш за удоволствие, не можеш да получиш всичко безплатно. Отминаха дните, когато имаше такива неща. Не съм запознат с програмите на ФИФА и УЕФА, за да кажа дали има вариант да се развива футбол на по-ниско ниво и безплатно, но доколкото знам в чужбина е много по-лесно, отколкото тук. Всеки отбор има фиксирана такса, включително таксите за съдии и терена за вашите домакински мачове през сезона. Трябва да платите тази сума на футболния съюз и оттогава не сте мислили за нищо. В този час играете на някакво поле и всичко е готово. Много ми беше интересно как стоят нещата в чужбина и просто момчета, които искат да играят на същото ниво, решават дали могат да съберат пари и тогава се формира отбор. У нас сме свикнали, че някой друг плаща за футбол на всички нива и затова възникнаха трудни ситуации, които се отразиха на професионалния футбол.

Какви държави изучавахте?

– Германия, Америка… Знаете за САЩ, че се опитват да развиват захар и това ги държи. И така е гарантирано поне, че дивизията ще завърши със същия брой отбори, с която е започнала. За избягване на полети. Освен това има гаранция, че ако направят нещо глупаво и бъдат изгонени от групата, ще пострадат финансово, ще загубят парите си, които са събрали един от друг. Тук всяка община подкрепя футбола по един или друг начин и всеки прави каквото си иска.

Община Своге помага ли финансово на Сините орли?

– Да, има определена част от бюджета. Поне няколко домакинства са обхванати благодарение на общината. Но не е подходящо за мен.

Имате ли тренировъчна площадка?

– Не. Ние сме аматьорски отбор. Момчетата работят от понеделник до петък, а в неделя идваме и печелим пари. След мача има и интересни моменти – бира, пица, смях…

Голямо удоволствие ли е за аматьорския футбол да има маса след мача?

Да, поне за мен. Сядаш, смееш се с приятелите си, а аз не съм от най-малките, така че винаги можеш да научиш нещо от по-малките (смее се).

Жените ви търпят ли отсъствието ви от вкъщи, търпите ли тази ваша страст?

– Разбира се. Повечето хора знаят, че футболът е част от живота ни и са свикнали с него. Някои от тях дори идват на стадиона с децата си, когато стане по-топло и прекарват много време с отбора. Футболът като цяло е хубаво нещо.

Във вашата група се състезава и дублиращият отбор „Атлет”, дали наистина талантите от школата могат да играят с вас?

– Този дубъл беше направен веднага след като се разбра, че се създават Сините орли. Нямахме нищо против, че тийнейджъри бяха изпратени при нас и натрупаха опит. Отборът е създаден за местни момчета, а не да играят на “чужденци”, но всяко ръководство решава как да управлява клуба.

Докъде стигат и стоят вашите цели лично пред вас? Колко дълго можете да помогнете?

– Нямам идея. Знам какво мога, така че когато искам да се изпотя, влизам. В друго време младите хора тичат и играят. Целта е да сме живи и здрави, а след мача да седнем и да сплотим отбора.

.Source