Бележки от 3 юни: – Новини

– 260-годишнина от рождението на Хенри Шрапнел, британски военачалник и изобретател / 1761-1842 /.
Той изобретява артилерийската черупка, която носи неговото име (1784).
– 195 години от смъртта на Николай Карамзин, руски писател, публицист и историк / 1766-1826 /.
Той е автор на първата обобщена и систематизирана научна работа по история на Русия в 12 тома „История на руската държава“ (1816-1829).
– 120 години от смъртта на Сергей Максимов, руски етнограф и писател / 1831-1901 /.
– 115 години от рождението на Джоузефин Бейкър, американска танцьорка и певица, с прякор „Черната перла“ / 1906-1975 /.
– 95-годишнина от рождението на американския поет Алън Гинсбърг / 1926–1997 /.
Един от основателите на „бийт поколението“.
– 90 години от рождението на академик Илчо Димитров, български историк и политик / 1931-2002 /.
Редактор на списание „Младеж“ и издателство „Народна младеж“ (1953-1959). От 1959 г. е учител, а след това ректор (10 октомври 1979 г. – 18 ноември 1981 г.) в Софийския университет. Св. Климент Охридски. Заместник-директор на Съвместния исторически център на Българската академия на науките (БАН) (1972-1977) и негов директор (1978-9 януари 1980). Директор на Центъра за българистика на БАН (септември 1984 – октомври 1986). Член-кореспондент на БАН (1981). Заместник-председател на Българската академия на науките (септември 1984 г. – 25 юли 1988 г.). Член на Централния комитет на БКП (5 април 1986 г. – 2 февруари 1990 г.). Депутат в 9-то Народно събрание (17 юни 1986 г. – 23 март 1987 г.). Министър на образованието (21 март 1987 г. – 18 август 1987 г.), министър на културата, науката и образованието (19 август 1987 г. – 4 юли 1989 г.), министър на образованието, науката и технологиите (26 януари 1995 г. – 12 февруари, 1997). Автор е на десетки монографии и изследвания върху съвременната и най-новата история на България. Кавалер на ордена на Народна република България, втора степен (1981).
– 90-ти рожден ден / 1931 г. / Раул Модесто Кастро Рус, кубински политик.
Първи вицепрезидент (вицепрезидент) на Куба (3 декември 1976 г. – 24 февруари 2008 г.). Изпълняващ длъжността председател на Държавния съвет (президент) на Куба (1 август 2006 г. – 24 февруари 2008 г.). Председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет (24 февруари 2008 г. – 19 април 2018 г.). Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Куба (ККП) (19 април 2011 г. – 19 април 2021 г.).
– 75 години от смъртта на съветския държавник Михаил Калинин / 1875-1946 /.
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (17 януари 1938 г. – 19 март 1946 г.). Носител на почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (1944).
– 70-годишнина / 1951 г. / Христо Георгиев Стоичков, български поет, писател, журналист и издател.
Редактор и журналист в отдела за култура на вестник „Народна армия“ (1980-1991), беше главен редактор на вестник „България“, вестник „Лабиринт“ и списание „HRB Svyat“. От 1994 до 2000 г. работи в Съюза на българските писатели (СПБ) – председател на Творческия фонд на Съюза, главен редактор на издателство „Български писатели“. От 2000 г. той е собственик и директор на издателство „Синева“. Автор е на няколко поетични и художествени книги, сред които „Пастирът на пчелите“ (1997), „Утопия“ от Яне Сандански (2013) и други.
– 65 години от рождението / 1956 г. / на Петър Пунчев, български радиожурналист.
Работил в Българското национално радио (БНР) като редактор и водещ (1980-1988). Един от създателите на нощната рубрика на предаването „Хоризонт“ на Българското национално радио (1984). Съосновател и управител на първото българско частно радио „FM +“ (1992), а след това радиостанциите „Fresh“, „Мила Голд“, „Star FM“ и други. Председател и член на борда на Българската асоциация на частните радио- и телевизионни оператори (1997-1999 г.). Управляващ директор на Радио 3, Белград, Сърбия (2008-2014). Той е автор на „Първите седем“. Частно радио в България „(1997),“ Вие сте тук „(истории за пътуване, есета, рецензии и негови снимки).
– 20 години от смъртта на Антъни Куин, мексикански американски актьор / 1915-2001 /.
Участва във филмите „Viva Zapata!“ (1952), Lust for Life (1956), Lawrence of Arabia (1962), Zorba the Greek (1964), The 25th Hour (1967), The Cliff (1976), The Salamander (1981), „Gangsters“ (1991) , „Отмъщението на Анджело“ (2002) и др. Носител на две награди „Оскар“ за поддържащ актьор във Viva Zapata! (1952) и похот за живот (1956). Носител на наградата „Златен глобус“ (1987).
– 15 години от смъртта на Жул Леви, български композитор, диригент и музикален учител / 1930-2006 /.
Самодейна художничка „Лиляна Димитрова“ (1945-1948) и нейният диригент (1948-1950). Музикален артист в детския радиотеатър на Българското национално радио (1948-1950). Оркестър, композитор и диригент на Ансамбъл на Българската народна армия (1950-1955), композитор и диригент на Ансамбъла за песен и танц на Министерството на вътрешните работи (1955-1958). Композитор и диригент на оркестъра на Държавния сатиричен театър (1958-1963), главен диригент на Държавния музикален театър. Стефан Велики (1963-1991). Преподавател в Българската държавна консерватория (1967-1975). Основател и директор на Камерния струнен оркестър „Музикално театрално училище“. Секретар на Съюза на българските композитори (1973-1980), генерален секретар на Българския национален музикален комитет на ЮНЕСКО (1974-1981), секретар на Европейската национална група на националните музикални комитети на Международния музикален съвет на ЮНЕСКО (1980-1981 ). ). Автор е на произведения в различни жанрове. Пише хитове, популярни песни, музика за радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и др. Победител в конкурса за композиция на Международния фестивал в Москва, Русия (1957).
– 15 години от смъртта на Исак Хеския, български режисьор / 1922-2006 /.
Режисьор-продуцент на студио за игрални филми „Бояна“ (1966–1991). Секретар на Съюза на кинематографистите на България (1976-1985). Режисира екранизацията на романа на Йордан Радичков „Горещ следобед“ (1966), филмите „Осми“ (1969), „Три от склада“ (1971), „Сияние над Драва“ (1973), „The Последна битка „. „(1976).),“ Без драскотини „(1989),“ Сам сред вълците „(1979),“ Йо-хо-хо „(1981),“ Нощ с бели коне „(1985) и др. Носител на наградата „Златна роза“ на Варненския филмов фестивал за филма „Осми“ (1969), наградата „Златна роза“ на Варненския филмов фестивал в Зарево над Драва (1974), първата награда на Българския филмов фестивал във Варна за филма „Бой“ Последно (1976), за наградата „Златна роза“ на Варненския филмов фестивал за „Самотни сред вълци“ (1978), в специалната награда на журито на Московския филмов фестивал „Йо-хо-хо“ (1981) и др. Кавалер на Ордена на Кирил и Методий, втора степен (1971), Орден на Народна република България първа степен за активна творческа дейност и неговия принос в развитието на българското кино и във връзка с 60-годишнината му (1982) награда Министерство на отбраната „Георги Победоносец“ за цялата му работа (3 май 1996 г.).

Source