Барометър: ГЕРБ за първи път в парламента, Радев за президент

От патриотите само ВМРО има възможност да влезе в парламента.

На 14 ноември българските избиратели ще гласуват за президента и парламента. В периода от 4 до 9 ноември 2021 г. Барометър на България проведе телефонно проучване на електоралните настроения. Изглежда, че предстоящите избори ще бъдат безпрецедентни – не само защото ще бъдат 2 от 1, но и защото избирателите ще се опитат за трети път тази година да изберат жизнеспособен парламент, който може да избере правителство. Освен това гласуването ще се проведе в разгара на най-тежката вълна от коронавирус в страната досега, като здравната криза и свързаните с нея мерки се оказват най-важният фактор в кампанията.

Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?

Тази година българските избиратели вече гласуваха с два гласа в парламента. Априлските избори мобилизираха относително висок процент гласоподаватели както в страната, така и в чужбина, докато изборите през юли бяха белязани от най-ниската избирателна активност в историята на демократичните избори в България. В предишни проучвания на настроенията респондентите показаха добра мобилизация да отидат до урните на 14 ноември. Седмица преди изборите вече не са толкова категорични. 43,3% са тези, които уверено декларират, че ще гласуват за парламент. Увеличава се делът на тези, които се колебаят (11% са по-склонни да гласуват, а 7 са по-склонни да не гласуват). 38,3% са сигурни, че няма да участват на следващите избори.

Има няколко причини за колебанието на избирателите. На първо място, това е covid кризата и големият брой заразени и загинали през последните две седмици, които първо активират инстинкта за самосъхранение на избирателите, а тези, които са по-несигурни и по-малко мотивирани в своите изборни пристрастия, са по-склонни да гледат на участието в гласуването като на второстепенна професия, която може да им липсва. Сложното машинно гласуване допълнително демотивира избирателите, особено по-възрастните, които не са сигурни, че ще се справят с колите и са подозрителни към тях. Самите изборни резултати ще зависят и от актуални теми от обществен интерес, като например дали и до каква степен учениците ще се върнат в училище.

Проучването на Барометър България е проведено само на територията на страната и не показва гласуване в чужбина, но намаляването на броя на заявленията за гласуване в чужбина е индикатор, че гласуването в чужбина също ще бъде по-малко активно от предишните избори. Допълнително активността ще намалее при преминаване на т.нар. купи глас, защото групи избиратели, желаещи да продадат своя глас, просто ще си останат у дома, без да гласуват за никого.

Въпрос 2: Ще гласувате ли на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.?

Както в предишното ни проучване, президентските избори предизвикват относително по-голям интерес от страна на избирателите, отколкото предсрочните парламентарни избори, въпреки че избирателите отново са склонни да бъдат леко колебливи. 50,5% от анкетираните категорично декларират, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,2% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Делът на тези, които не желаят да гласуват, расте – 5,4%. 36,6% определено няма да отидат.

Въпрос 3: За кой политически субект ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?

* Въпросът беше зададен на всеки, който отговори „Да, разбира се“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.

Седмица преди парламентарните избори анкетираните не показаха значителна динамика при вземането на решение за кого да гласуват. Ковид кризата и мерките, свързани с въвеждането на зеления сертификат, не шокират нивото на подкрепа за политическите сили спрямо нивата, измерени в началото на предизборната кампания. Трябва обаче да се отбележи, че именно кризата с Covid измести политическите послания от дневния ред и че настоящата кампания няма начин да повлияе на настроението в момента. Избирателите са много по-загрижени за теми и въпроси, които вероятно не се споменават в политическите послания – пандемия, здравна и икономическа криза, антимерки.

Отношението на избирателите все повече позиционира ГЕРБ-СДС като първа политическа сила след 14 ноември с 26,4%. Остава да видим дали политическата изолация на партията ще попречи на съставянето на правителство с нейния следизборен мандат, но това не променя факта, че партията е фаворит с най-голям процент избиратели.

Според анкетата в момента БСП се консолидира на второ място с 15,8% подкрепа, надграждайки и мобилизирайки своя твърд електорат. Въпреки това, като се има предвид профила на избирателния им район, остава да се види до каква степен заплахата и машинното гласуване ще шокират някои вековни избиратели в деня на изборите.

На трето място респондентите са заети от ITN с 13,4%. На предишни избори партията също се въздържа от участие в предизборната кампания, но трябва да се отбележи, че нейните представители са особено мълчаливи на тези избори, дори в социалните мрежи, на които разчитат най-много. Като такива те определено не успяват да си възвърнат дори частично загубената подкрепа, но засега упадъкът им изглежда се е забавил.

ДПМ не показва динамика в подкрепата си (11,4%), разчитайки основно на традиционните си избиратели. Настоящата анкета не взема предвид гласовете, които движението ще привлече в чужбина, но в страната респондентите ги нареждат на четвърто място.

„Продължаваме да се променяме” Кирил Петков и Асен Василев се включиха в политическия живот с молба да бъдат значим фактор в бъдещия парламент, привличайки широк кръг от избиратели както отляво, така и отдясно. В момента обаче може да разчита на подкрепата на 11,2% от анкетираните, предимно с десни убеждения, и изпита известно колебание сред избирателите след решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков и доста противоречивите му обяснения през последните месеци .
В седмицата преди изборите Демократична България не успя да мотивира избиратели извън кръга си от обикновени привърженици с изключително либерални и десни възгледи, жители на големите градове. Освен това „Продължаваме да се променяме” успява да „открадне” техните гласове, което допълнително влошава позицията на партията, която първоначално си поставя високата цел да бъде значим фактор в следващото правителство. В момента това е трудно изпълнимо с 8,1%, които са готови да гласуват за тях.

В дните преди гласуването IBGNI, който винаги е бил особено шумен в своите оплаквания срещу всяка потенциална управляваща партия, почти сигурно остава под чертата. С подкрепата на едва 2,9% от анкетираните те трудно ще преодолеят изборния праг.

От друга страна, ВМРО имат своите шансове да подобрят значително резултатите си спрямо предишни избори и дори да постигнат парламентарно представителство. Партията, която е единствената националистическа структура, която може да се похвали със стогодишна история, утвърдени ценности и в същото време модерна позиция по актуални въпроси, успя да спечели подкрепата на 3,7% от анкетираните.

Въпрос 4: За кой кандидат ще гласувате на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.?

* Въпросът беше зададен на всеки, който отговори „Да, разбира се“ и „По-скоро да“ на втория въпрос.

В седмицата преди края на кампанията Румен Радев продължава да заема водеща позиция с подкрепата на 44,6% от анкетираните, въпреки че търпи малко щети заради covid мерките на временното правителство и въвеждането на т.нар. сертификат. Действащият президент почти сигурно няма да спечели президентските избори на първия тур и ще се кандидатира на втория тур.

Вторият участник във евентуален втори тур ще бъде Анастас Герджиков, издигнат от инициативния комитет и неофициален кандидат от ГЕРБ. На първи тур настоящият ректор на СУ може да разчита на подкрепа от 27,3%.

Останалите кандидати за президент изостават много в надпреварата за подкрепа на избирателите. Мустафа Карадайъ, който разчита на силна подкрепа от електората на своята партия ДПМ, ще получи 11,4% от гласовете.

Председателят на ВКС Лозан Панов, издигнат от инициативния комитет и неофициалният кандидат на крайнолибералната десница, успя да мобилизира едва 6,4% от гласовете, оставяйки го далеч зад кандидатите на втория тур.

Патриотичните формации влязоха в своеобразна конфронтация и на президентските избори, на които кандидатът на ВМРО Милен Михов сега спечели с подкрепата от 3,1% – значително изпреварвайки останалите кандидати от националистическите формации.

* Изследването е проведено на територията на Република България и не отчита отношението на избиратели извън страната.

Спецификации

Период на обучение: 4-9 ноември 2021 г.

Методология: количествено изследване.

Представителство: население на територията на България с право на глас.

Размер на извадката: 839 лица над 18 години.

Методология: Стратифицирана извадка от квоти по възраст и пол

Метод: телефонно интервю.

Финансиране: собствено

Source