Андрей Райчев: Преди 30 години българинът вече не е беден човек

„Това хоби за временни министри не чака спасители. Не, това е желанието на някои хора да управляват в Европа, без да ви откраднат. ”

SG: Трети парламентарни избори тази година: очаквате ли те да променят нещо?

Райчев: Разбира се. Това ще бъде финалът на тази мини-революция, която започна през юли миналата година, когато прокуратурата си позволи да нахлуе в президентството.

SG: Тоест, какво мислите, променило ли се е мисленето на българския избирател през тази година и тази промяна е сублимирана сега, на третите парламентарни избори?

Райчев: Преди това бунтовете в България винаги са били бунтове на бедните, жертвите, хората в тежка икономическа криза, които не могат да плащат за ток или лекарства. Сега е различно. Някои хора му се присмиват, че е “бунт на ситите”, но той не е. В България има дълбоки и дългосрочни процеси, които протичат бавно. Най -бавните процеси в историята са най -важните. В този случай има два много бавни процеса, които приключиха с нов капацитет. Първо, българинът не е беднякът, който беше преди 30 години, не е човекът, за когото 200 долара в ресторанта му се смятаха за върха на евентуалния лукс, а заплата от 500 или 1000 долара беше най -високата му мечта.

SG: И който просто беше готов да чака 20 години за Жигулите …

Райчев: Да, тогава той беше поразен от ужаса на преминаването, Ладата се повреди, асансьорът спря, стъклата се счупиха, всякакви ужаси. Днешният българин вече не оцелява и проси. Това е едно нещо. Второ, отношението ни към Европа коренно се е променило. Не в смисъл, че сме станали евроскептици, а напротив: България е най-евро-позитивният член. Но европейската хипноза не издържа. Българинът заминава за чужбина в Севиля, работи в Мьонхенгладбах, учи в Амстердам и т.н.

SG: Тоест гледат ли трезво на Европа, чувстват ли се на равни начала?

Райчев: Да, така е. Току -що се превръщаме в европейска държава. А в европейска държава не може да има такова управление. Европейците са много по-взискателни към правителството, много по-конкретни и готови да обсъждат не някои мащабни теми преди изборите, а просто да мислят за пари, облаги, практически неща. Защо тези пари не отиват за общото благо и кой ги взема?

SG: И как тези два бавни процеса сега ще променят гласуването на българите? И ти каза това, и други го казаха: българите постоянно гласуват за някои спасители, за някои месии и водачи. Сега Слави Трифонов беше различен.

Райчев: Трифонов се надяваше не толкова да ни спаси, колкото да ни спаси. – Този ще се отърве от него. Ако е така, тогава той просто не се справи със задачата си, въпреки че се опита. Това е провал не защото не са съставили правителство, а защото не ни освободиха от такава система. Наричат ​​го „моделът на Борисов“, но това не е „моделът на Борисов“, това е просто предишното ни съществуване като някои „асоциирани същества“. И сега ние сме един от европейците и искаме европейско управление. Това възхищение към временните служители не чака друг спасител. Не, това е просто желанието на някои хора да дойдат и да управляват Европа – без да ви откраднат. Или да открадне поне малко, невидимо, тихо и не арогантно. Защото това, което тези министри разкриват на всяка крачка, е шокиращо. Например: само две болници бяха прегледани, в едната – схеми за трансплантация на органи, в другата – 400 пациенти, назначени за един месец. Две магистрали са смесени – там се оказва, че няма контрол върху разпределението на парите. В същото време те не правят нещо системно в момента – просто където и да отидете, излиза нещо страхотно. Българите възнамеряват да сложат край на това. И те ще се променят, ще се променят и ще сменят играчите, докато няма тези, които спират.

SG: А тези играчи видими ли са? Излизат ли вече от съблекалнята на терена?

Райчев: Много е просто: става въпрос за смяна на поколенията. Хората, които са учили в Европа идват, те нямат комплекс от Европа. Виждаме, че това не е нещо извънредно или свръхестествено: те се нуждаят от по -млади, по -усмихнати хора, подобни на европейските политици. Не казвам, че цветята и розите изобщо ще дойдат – просто, слава Богу, важен етап от живота ни е към своя край. Хората ще направят това, като се адаптират към новата политическа система. Това не е идея, те не си казват „ние искаме тази система, нека я направим“. Не, става докосване. Но има една опасност: хората в един момент могат да се почувстват отвратени от неспособността на политиците да съставят коалиция, а след това могат да свалят парламента като такъв и да образуват президентска република.

SG: Според вас, като социолог: какви ще бъдат резултатите от тези избори?

Райчев: Много е трудно да се каже, защото нищо не се знае за въпросната нова партия. Бъдещите му членове намекват, че това ще бъде, но като министри те са в момента да се въздържат от нещо повече. Добре, че не говорят за проекта, но той е ясно раздут и в момента е много трудно да се прецени колко е голям. Участвах в дискусия с политолога Стойчо Стойчев, който каза, че според него те могат да получат от 400 000 до 700 000 гласа, което е много. Ако ги добавим към порядъка на половин милион, получаваме донякъде парадоксална картина. Не вярвам, че Трифонов ще получи по -малко от половин милион – дай или вземи. Не вярвам, че ГЕРБ ще получат нещо много по -различно от тези половин милион, както и БСП и ДБ. Така че, ако се появят нови, ще има пет милиона и половина. Това е много интересна ситуация, в която никой не доминира и имаме пет много различни партии, които ще трябва да съставят правителството. Ако питате мен, този път ще успеят.

SG: И какво ще бъде това правителство?

Райчев: Коалиция, програма или нещо подобно. Тук трябва да добавим 300 000, които ДПС вероятно ще получи, и ако най -малката текуща партида се задържи, още сто хиляди. Или може би някой от националистите. Обобщавайки всичко това, получаваме около 3 милиона гласа. Тоест това е обичайният брой гласоподаватели в България. Вероятно в този ред ще бъдат резултатите. Разбира се, много е важно кой ще бъде първият от тези пет, но в крайна сметка това не е решаващо – само последователността на ходовете зависи от това. Важното е, че те трябва да сформират коалиция и да изоставят някои разделителни линии.

SG: Кой да напусне, кой да остане, каква коалиция?

Райчев: В момента ГЕРБ и ДПС са изолирани, изолирани са. Но останалите бяха изолирани, най -вече един от друг. Тази изолация и тази самоизолация трябва да изчезнат, в противен случай българите ще изместят парламента и ще поискат различен вид управление.

SG: Какви са вашите лични очаквания за това ново парти в бъдеще? Какви са вашите наблюдения като политолог?

Райчев: Те са много строги в ангажимента си все още да не са политици. Виждам следното: нещо като дясна партия. Като икономисти те са десничари, но доколкото разбирам, те планират сериозно да охладят ситуацията, за да избегнат противопоставяне отляво и отдясно. Петков има две показателни становища по този въпрос. Първият се отнася до червената линия на бедността. Той казва: Аз съм десен човек, но не съм доволен, че 42% са под прага на бедността. Втората част на това изречение звучи като лява идея. И другото му изказване, което говори за разликата между него и Николай Василев: в момента е невъзможно да се направи правилната програма, защото „затварянето на течовете“, тоест борбата с корупцията, трябва да бъде придружено от увеличаване на живот. стандарти. Подобни продукции дават на Петков възможност за диалог в целия спектър. Дори десните ще приемат това като аргумент, а левите ще се радват, че приоритетите им ще бъдат взети предвид.

SG: Какво показаха като министри? Те демонстрираха ли тази лява и дясна политика, за която говорите?

Райчев: Струва ми се, че са направили нещо важно: влязоха в раните и започнаха да ги почистват. Разбира се, нищо не може да се направи за два месеца, но подходът е правилен. Просто корупцията трябва да бъде спряна – и те изглежда възнамеряват да направят точно това, ако се появи техният политически проект и те дойдат на власт. Разбира се, те няма да отидат сами. Президентът Радев, създавайки това правителство, също създаде нещо като невидима коалиция: има „червени“, има „сини“, има просто експерти. И както виждаме, българите са много доволни от това.

SG: И какви са стъпките пред изборите, какъв е календарът?

Райчев: Или сме на изборите на 7, 14 и 21 ноември, или само на 14 и 21 ноември. Ако Корнелия Нинова изпълни обещанието си да се върне на власт на 7 септември, президентът Радев може да разпусне парламента в 8 – и тогава изборите ще се състоят на 7 ноември. Той не искаше избори 2 в 1, но вече даде малко в ретроспекция и сега изглежда по-вероятно той да даде на парламента още малко време, например, за актуализиране на бюджета и ще го разпусне на 15 септември. Ако той го разпусне на 15 -ти, той има право да свика избори на 14 ноември. 90 процента според мен е вероятността на 14 ноември да имаме „2 в 1“, на 21 ноември – втори тур на президентските избори. Вторият тур е неизбежен, колкото и гласове да получи президентът, защото списъкът с кандидатите е много дълъг и той не може да спечели в първия тур.

SG: Ако има политически проект „Петков-Василиев“, ще могат ли да се подготвят през тези два месеца?

Райчев: Те със сигурност не могат да направят парти, както знаете. Но има и странични проходи. Те могат просто да вземат вече съществуваща партия, както някога царят, както направи Божков на предпоследните парламентарни избори. Друг вариант е да се присъедините към коалицията чрез движението. Но те все още не са обявили решението си и можем само да гадаем.

Интервю, публикувано в DW.

Source